Българското председателство на Съвета на ЕС през тази година е от особено значение за Западните Балкани, е заявил президентът на Черна гора Филип Вуянович на срещата си с председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. Това съобщиха от пресцентъра на парламента.
Основна тема на разговора са били двустранните отношения между България и Черна гора и европейската перспектива на Западните Балкани в контекста на започналото преди дни българско председателство.
Председателят на парламента Цвета Караянчева е изразила задоволство от динамиката в отношенията между двете страни и е подчертала значението на междупарламентарното сътрудничество. Тя е оценила високо проведената само преди месец визита на председателя на Скупщината на Република Черна гора Иван Брайович.
Председателят на Народното събрание е отбелязала, че срещата на високо равнище между ЕС и Западните Балкани през май в София ще е поредната стъпка в правилна посока към европейското развитие на Черна гора и Западните Балкани. Цвета Караянчева е подчертала, че всяка държава трябва да се оценява по индивидуалните й постижения при изпълнението на установените критерии.
Президентът на Черна гора Филип Вуянович е заявила, че Черна гора е заинтересована от всички форми на сътрудничество с българския парламент, особено по отношение на европейската интеграция. Той е подчертал, че парламентът на Черна гора работи активно и огромен брой закони от европейския пакет вече е приет. Според него особено ценен е българският опит, свързан с приемането на европейското законодателство. Гостът е отбелязал и значението на контактите между групите за приятелство в двата парламента. Президентът Вуянович е припомнил, че председател на българския парламент е бил черногорецът д-р Петър Ораховац.
Още от Свят
Румъния избира президент
Кандидатите за президентския пост са 13
Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството
Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност
Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни
Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.