Това лято заглавните страници на вестниците бяха заети от демонстрациите в Египет. По-близо до нас, в самата Европа, всеки ден уличните протести се разрастват, но в оглушително медийно мълчание.

Протестите в България не спират от юни. Мислехме, че кулминацията е била в края на юли, когато тридесет депутати, министри и трима журналисти са били под обсада от протестиращите в продължение на повече от девет часа в българския парламент.

Българските граждани протестират седмици наред, а никой не знае за това. Защо? - пита френският журналист.

Източна Европа – проблем, за който Западът не подозира

Как можем да обясним това мълчание? И не само медиите са отговорни. За изборите и демонстрациите в България бяха направени много материали в радио, интернет или печатните медии, но тази тема не бе сред водещите. Телевизионните канали пък изостават в отразяването на събитията. Политическата класа също не проявява голяма активност във връзка със случващото се в България.

На 22 юни лявата Партия на европейските социалисти дори организира последното си събиране в България, без да говори много-много за демонстрациите. Дали това се дължи на факта, че нейният председател Сергей Станишев е българин?

Евродепутатите от дясната ЕНП се присъединиха към колегите си социалисти по време на последната пленарна сесия на ЕП и вдигнаха много повече шум около ситуацията в Унгария, където вилнее нейният бивш заместник-председател Виктор Орбан, отколкото около положението в България. Проблемът с незнанието на българския език или кирилицата не може да послужи за обяснение

По отношение на Египет положението е същото, но това не пречи на информационния поток, напомня "Експрес". И коментира: "Сякаш това, което се случва отвъд Одер, не ни засяга. При все това България има важно стратегическо положение – северната й граница е река Дунав, на югоизток граничи с Турция, а на изток гледа към Черно море. Ако някога тази страна влезе в Шенгенското пространство, за останалата част от Европа ще бъде изключително важно да не се превръща в миграционно сито заради политическата си нестабилност".

Общо взето, вярно е, че французите не се интересуват много от това, което се случва в старата „Източна Европа”, която днес назоваваме страни от Централна и Източна Европа, коментира Фабиен Казьонав.

Многобройното полско малцинство в Беларус е подложено на лошо отношение, но това не ни мобилизира. Желанието на Орбан да възроди „Велика Унгария” не ни безпокои. Фактът, че на унгарския президент му бе забранено са отиде до Словакия, за да открие статуя близо до унгарската граница, не ни тревожи. Влизането на Хърватия в ЕС не бе отпразнувано и дори по-скоро бе скрито от широката общественост.

Затова пък видяхме как полският водопроводчик и словашката медицинска сестра отприщват вълна от възмущение във Франция и Германия.

Трябва да се отбележи, че все още има огромно разминаване между западните икономики, а тези страни, с изключение на Словения, Словакия, Естония и от 2014 г. Латвия, не са част от еврозоната. Започнали да се присъединяват към ЕС след 2004 г., те са възприемани като „изостанали” страни.

Да свалим информационната желязна завеса

Възприемаме общественото пространство в ЕС като национално. Но все още нямаме европейско публично пространство на информацията. Може би това се дължи на 24-те ни официални езика, на историята на 28 различни страни или просто на факта, че европейското винаги остава зад националното, регионалното и местното. Само че не и когато става дума за протести в Германия, Белгия, Италия, Португалия или Испания.

И именно тук достигаме до психологическата бариера, издигната пред старата „Източна Европа”. Това, което се случва в България, ни засяга много сериозно. Страната е член на Съвета на ЕС, има свои евродепутати, европейски комисар и може да влезе в Шенген. Така че тя има същата тежест, когато стане дума за европейски решения.

Освен това, България получава големи европейски субсидии, което означава част от нашите пари. Дали тогава националните и европейските власти не трябва да инициират мащабна политика на информиране и организиране на срещи с гражданите, които живеят отвъд тази желязна завеса? - пита журналистът.

Подобна инициатива бе извършена между Германия и Франция след Втората световна война. Във времената на бюджетна криза обаче нашите държави са твърде притеснени финансово, за да възприемат подобна политика. Затова, първият етап от тези усилия би трябвало да бъде свалянето на информационната желязна завеса.

Така, българите, които протестират срещу корупцията, няма повече да се чувстват изоставени от една Европа, чието внимание те по никакъв начин не усещат, завършва статията в "Експрес".