„Присъдата е не просто символична. Тя обозначава една обезпокоително задълбочаваща се разделителна линия на интерпретацията не просто на историята и предисторията на войната в бивша Югославия, но и нещо много по-сериозно – различията, които залагат потенциал за конфронтация, дори в контекста на идеята за европейска интеграция”, коментира пред Нова телевизия Георги Коритаров.

„Сърбите продължават да смятат Ратко Младич за герой. Особено след присъдата имаме изразени позиции от много високи нива. Милорад Додик, който е президент на Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина, категорично отхвърля тази присъда. Сходна оценка, че това е несправедлива присъда изразява и външният министър на Сърбия Ивица Дачич. Във всички случаи говорим за нещо, което тепърва трябва да се лекува. Няма да има единни Балкани, дори в рамките на ЕС, яко няма консолидиран прочит, примирени позиции, за това какво означава тази война”, заяви Коритаров.

Бившият зам.-шеф на българското разузнаване Иван Пенков разказа за срещата си с Ратко Младич в началото на 90-те.

„Представи ни го началникът на генералния щаб на югославската армия. Доведе го като герой от Босна. Доведе го да го представи на военно дипломатическия корпус. В този момент политическото и военното ръководство на Югославия, респективно техните огледални образи в Сръбската република, се изживяваха като военно политическа сила, която работи за интересите не само на Югославия, но и за цяла Европа. Държаха се със самочувствие”, разказа Пенков.

Младич бил симпатичен млад генерал, с относително скромно поведение.

„Обясни, че си изпълнява военните задължения, не го интересуват политическите измерения”, заяви Пенков.

„Очаквали сме, че ще има усложнено развитие на събитията в бивша Югославия. За всички беше ясно, че с разпадането й, се отпришват политически и морални инстинкти в сърбите, които ще доведат до неприятности”, заяви още Пенков.