Победата на крайнодесния "Национален фронт" на първия тур на местните избори във Франция е главна тема в днешните британски вестници. 

Според "Гардиън" тя не може да се разглежда като емоционален изблик в отговор на джихадистките атентати, разтърсили Франция тази година.

"Независимо какво ще стане на втория тур след седмица, Льо Пен е тук, за да остане. Тя преобрази политиката в Петата република, като я превърна от двуполюсно състезание между левицата и голизма в по-нестабилна трипартийна система", пише вестникът. 

"Да наречем победата на крайната десница във Франция "тревожен сигнал" за европейските лидери, граничи с безсмислица. Такива сигнали имаше твърде много в редуващите след 2008 г. кризи. Традиционните европейски елити от десния и от левия център като в просъница влизаха от катастрофа в катастрофа. Следващият ход по този опасен път може да стане рискованата игра на Дейвид Камерън да остане или не Великобритания в ЕС, отбелязва "Гардиън".

Вестникът посочва, че Марин Льо Пен, която сега твърди не без основание, че НФ е партия номер едно във Франция, не е сама в Европа, и изрежда редица западноевропейски страни с управляващи или силни крайни десници с висок рейтинг - Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Австрия, Швейцария. 

В силно фрагментирани политически системи това не означава, че те са на прага да вземат властта. Крайнодесни партии успяват да спечелят относително мнозинство, но не и такова, което би било достатъчно за управление. Макар и да не са показали как могат да управляват обаче, тези формации все повече задават тон в политиката и формират политическия дневен ред в голяма част от Западна Европа. В Източна Европа обаче националистическата десница вече е на власт в Унгария и Полша, отбелязва "Гардиън". 

Общото, което обединява крайнодесните партии на изток и на запад, е отхвърлянето на мултикултурализма и враждебността им към глобализацията. Те не харесват модерния живот. Те са антимюсюлмански, антиимигрантски, антиевропейски, антиамерикански (с изключение на Полша), антилиберални. И още: харесват Владимир Путин (пак с изключение на Качински), отбелязва "Гардиън". 

Тези лидери са националисти. Това им пречи да намират общи каузи, въпреки сходството във възгледите им, тъй като националистите гледат на други националисти повече като на противници, отколкото на приятели. Изключение от тази вълна прави Германия, но въпросът е докога, пита риторично авторът. Заобиколен от все повече правителства с националистически уклони, поставящи своите интереси на преден план, с които става трудно да се разбереш по редица въпроси, и при нарастващите в тях антигермански настроения, Берлин вече става раздразнителен - например за квотите за имигранти, и все повече се изкушава да действа сам, да търси самостоятелни решения, констатира "Гардиън". 

Европейският съюз никога не е изглеждал толкова преходен и крехък, заключава вестникът. А според Дейли телеграф" с победата на НФ политическата бомба със закъснител най-после избухна. И този вестник констатира, че платформата на френската крайнодясна партия е смес от десен национализъм и щедро социално левичарство. 

Льо Пен спечели 55 на сто от работническия вот, социалистическата партия - едва 15 на сто от гласовете на някогашния си основен електорат. След като никой не успя да направи нещо срещу безработицата, въпреки обещанията, г-жа Льо Пен просто запълни вакуума. Тя изостави свободно пазарните възгледи на своя баща, който навремето възхваляваше "рейгъномиката" и се кълнеше да ограничи ролята на държавата, пише "Дейли телеграф". 

Все повече френски избиратели вече разглеждат НФ не като "протестна партия", а като партия, която те биха желали да видят начело на управлението, засега поне на местно ниво. 

Ако на избирателите се задава избор между два полюса - "повече Европа" и "никаква Европа", ще дойде моментът, когато те ще изберат второто, което би означавало заедно с водата от ваната да се изхвърли и бебето. Френските местни избори не бяха първият "сигнал за събуждане" и няма да са последният. Добре е Европа най-сетне да започне да го чува, заключава "Дейли телеграф".