Германската служба за външно разузнаване все повече се концентрира върху Балканите и особено върху Босна и Херцеговина, пише "Берлинер цайтунг", цитиран от "Дойче веле".

Според медиите държавите от Персийския залив увеличават влиянието си в Босна.

Разузнавателната служба е обезпокоена от ислямистките тенденции в Босна и Херцеговина, отбелязва вестникът, позовавайки се на източници от разузнаването.

От поколения мюсюлманското население в мултиетническа Босна се придържа към либералното тълкуване на исляма. Това също бе подсилвано от властите в светска бивша Югославия. Но религиозното разделение, довело до разпадането на федерацията в началото на 90-те г. на XX век, и влиянието на религията са нараснали оттогава.

По време на войната доброволци от различни държави от Близкия изток пътуваха до Балканите, за да подкрепят мюсюлманите в Босна. Много от тях са получили босненски паспорти след войната и набират младежи за религиозната борба.

Според разпространената днес информация Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив са инвестирали много пари за налагане на по-стриктна форма на исляма в босненското общество, предимно уахабизъм - ултраконсервативното реформаторско движение в сунитския ислям.

Рияд налива средства за изграждане на джамии, включително и за джамията "Крал Фахд" в Сараево - най-голямата джамия на Балканите, която е доминирана от уахабити.

Стотици босненци са пътували до Близкия изток, за да се присъединят към джихадистки организации през последните години. Подобни случаи са регистрирани и в Косово и Албания.

Според балкански медии ветерани от югославските войни са участвали във войната в Сирия като наемници.

Друг проблем, според германския вестник, е, че страната е била част от така наречения "Балкански коридор" по време на бежанската криза през 2015 г.

Според "Берлинер цайтунг" германското разузнаване си сътрудничи с балканските си колеги.

Преди две седмици шефът на БНД Бруно Кал описа Босна и няколко бивши югославски републики като потенциално "нестабилни държави".