Германската служба за външно разузнаване все повече се концентрира върху Балканите и особено върху Босна и Херцеговина, пише "Берлинер цайтунг", цитиран от "Дойче веле".
Според медиите държавите от Персийския залив увеличават влиянието си в Босна.
Разузнавателната служба е обезпокоена от ислямистките тенденции в Босна и Херцеговина, отбелязва вестникът, позовавайки се на източници от разузнаването.
От поколения мюсюлманското население в мултиетническа Босна се придържа към либералното тълкуване на исляма. Това също бе подсилвано от властите в светска бивша Югославия. Но религиозното разделение, довело до разпадането на федерацията в началото на 90-те г. на XX век, и влиянието на религията са нараснали оттогава.
По време на войната доброволци от различни държави от Близкия изток пътуваха до Балканите, за да подкрепят мюсюлманите в Босна. Много от тях са получили босненски паспорти след войната и набират младежи за религиозната борба.
Според разпространената днес информация Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив са инвестирали много пари за налагане на по-стриктна форма на исляма в босненското общество, предимно уахабизъм - ултраконсервативното реформаторско движение в сунитския ислям.
Рияд налива средства за изграждане на джамии, включително и за джамията "Крал Фахд" в Сараево - най-голямата джамия на Балканите, която е доминирана от уахабити.
Стотици босненци са пътували до Близкия изток, за да се присъединят към джихадистки организации през последните години. Подобни случаи са регистрирани и в Косово и Албания.
Според балкански медии ветерани от югославските войни са участвали във войната в Сирия като наемници.
Друг проблем, според германския вестник, е, че страната е била част от така наречения "Балкански коридор" по време на бежанската криза през 2015 г.
Според "Берлинер цайтунг" германското разузнаване си сътрудничи с балканските си колеги.
Преди две седмици шефът на БНД Бруно Кал описа Босна и няколко бивши югославски републики като потенциално "нестабилни държави".
Фактор
Според медиите държавите от Персийския залив увеличават влиянието си в Босна.
Разузнавателната служба е обезпокоена от ислямистките тенденции в Босна и Херцеговина, отбелязва вестникът, позовавайки се на източници от разузнаването.
От поколения мюсюлманското население в мултиетническа Босна се придържа към либералното тълкуване на исляма. Това също бе подсилвано от властите в светска бивша Югославия. Но религиозното разделение, довело до разпадането на федерацията в началото на 90-те г. на XX век, и влиянието на религията са нараснали оттогава.
По време на войната доброволци от различни държави от Близкия изток пътуваха до Балканите, за да подкрепят мюсюлманите в Босна. Много от тях са получили босненски паспорти след войната и набират младежи за религиозната борба.
Според разпространената днес информация Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив са инвестирали много пари за налагане на по-стриктна форма на исляма в босненското общество, предимно уахабизъм - ултраконсервативното реформаторско движение в сунитския ислям.
Рияд налива средства за изграждане на джамии, включително и за джамията "Крал Фахд" в Сараево - най-голямата джамия на Балканите, която е доминирана от уахабити.
Стотици босненци са пътували до Близкия изток, за да се присъединят към джихадистки организации през последните години. Подобни случаи са регистрирани и в Косово и Албания.
Според балкански медии ветерани от югославските войни са участвали във войната в Сирия като наемници.
Друг проблем, според германския вестник, е, че страната е била част от така наречения "Балкански коридор" по време на бежанската криза през 2015 г.
Според "Берлинер цайтунг" германското разузнаване си сътрудничи с балканските си колеги.
Преди две седмици шефът на БНД Бруно Кал описа Босна и няколко бивши югославски републики като потенциално "нестабилни държави".
Още от Свят
The Kyiv Independent: Уиткоф дразни както Киев, така и Москва, но Тръмп не иска да го замени
Руснаците съвсем не крият своето разочарование от преговорните умения на американския пратеник
Дипломатически конфликт в Молдова заради предизвестените избори в Русия
Молдова оспорва бройката от 220 000 жители на проруския регион Приднестровие и се противопоставя на откриването на каквато и да е било избирателна секция в Приднестровието, където няма контрол върху процедурите
Рязък скок на дроновете край британски военни бази, Лондон засилва тревогата за заплахата
Инцидентите край военни обекти на Острова почти се утроиха за две години, като само през последните 12 месеца са регистрирани 340 случая