"Хюриет" твърди, че България е върнала на Турция още двама опозиционни активисти

Двама души, свързани с предизвикалия политически скандали в Турция онлайн профил „Фуат Авни”, са избягали в България след неуспешния опит за преврат в южната ни съседка, но нашите власти тихомълком са ги върнали на Анкара. Това съобщава в.”Хюриет”, като се позовава на бившия вътрешен министър Ефкан Ала.

Разкритието е дошло по време на изслушването му пред парламентарна комисия, която разследва метежа, съобщава бТВ.

Чрез „Фуат Авни” в социалната мрежа „Туитър” излязоха данни за корупция на най-високо ниво в Турция. Според управляващите зад профила има група от хора, които са проучвали правителствени документи и се е занимавала с подслушване – първо само на членове на Партията на справедливостта и развитието на Реджеп Ердоган, а след това – и на други политици.

Скандалните разкрития социалната мрежа започват с аферата 17-25 декември 2014 г., когато в грандиозни корупционни схеми са изобличени 90% от управляващите. В рамките на 2-3 месеца са сменени десетки директори на службите за сигурност, а 99% от разузнавачите са преназначени на други места или поне временно уволнени.

Разкритието обаче идва само ден, след като се разбра, че София е „връчила” на Анкара седем души, заподозрени в участие в организацията на опозиционния духовник Фетхуллах Гюлен. Сред заловените в тир на „Дунав мост” са трима комисари, уволнени от полицейските дирекции в Диарбекир и Коджаели, доцент доктор-преподавател в университета в Малатия, журналист от закрития в. “Заман“, преподавател по физика и математика в гимназия в Бурдур, и обвинен в търговия с наркотици собственик на магазин.

На 20 юли, 5 дни след опита за военен преврат, бе арестуван Акиф Мустафа Кочийт, нарочен за главатар на групировката. Той бе директор на финансовото разузнаване в правителството, разследването продължава.

Кои са двамата членове на „Фуатавни”, задържани в България, кога и при какви обстоятелства са предадени на турските власти, искали ли са политическо убежище, имало ли е някаква съдебна процедура – отговорът на нито един от тези въпроси не може да бъде открит в публикациите в днешния турски печат.