Простено ви е, ако си мислите, че най-лошото в кризата в Украйна е минало, пише в редакционен материал сп. "Икономист". Въпреки че Минските споразумения се нарушават и из Донбас още отекват артилерийски залпове, от месеци не е имало истински боеве. Сепаратистите са се отказали да разширяват територията си, Русия се е отказала да им праща подкрепления, а Украйна се е отказала от опитите си да ги разгроми. Възможност за решаване на продължаващите разногласия ще се отвори на 2 октомври, когато в Париж ще се срещнат лидерите на Украйна, Русия, Франция и Германия.

Макар че западните сили със сигурност са изкушени да насочат вниманието в друга посока, това би било грешка. Въоръженият конфликт никога не е бил единственият в Украйна - дори не най-същественият. Революцията от Майдана беше опит да се замени едно корумпирано постсъветско управление с модерно управление, в европейски стил, основано на върховенството на закона. Обикновените хора се опълчиха на виждането на Владимир Путин за различния "руски свят", непригоден за либерална демокрация. Така че онова, което е заложено на карта в Украйна, е бъдещето на целия постсъветски регион.

Засега Путин няма много основания да се безпокои. Реформаторите в Украйна се опитаха, но битката им с корупцията не върви добре. Украинската държава, подобно на руската, все още наподобява гигантска мафия. Тя се грижи за страната (неохотно), но главната й цел е трупането на незаконна печалба и управлението й се изразява главно в разпределяне на постъпленията. Олигарсите и техните политически приятели все още доминират в украинския живот.

Ако правителството положи повече усилия за борба с корупцията, олигарсите могат да използват частните си армии за организиране на преврат. Ако намали усилията, гневните ветерани на Майдана може да направят свой собствен преврат. Така на границата на Европа може да се появи една провалена държава, за която си съперничат различни милиции - една европейска Сирия.

Украйна се нуждае от по-директна помощ отвън. Правителството вече докара технократи от цяла Централна и Източна Европа и членове на украинската диаспора. Западът трябва да изпрати спешно още. Виждането, че чужденци могат да решат проблемите с корупцията в една страна, звучи съмнително, но то проработи на други места - например в Гватемала, където подкрепяна от ООН служба, съставена от юристи имигранти, донесе справедливост и дори обвини бившия президент на страната. Организациите на гражданското общество в Украйна молят за помощ отвън. Западни дарители предлагат да повишат заплатите на украинските служители, за да не се изкушават да взимат подкупи. Някои от тях ще взимат и двете - и по-високите заплати, и подкупите. По-добре е да се изпратят външни хора.

Необходима е и информация. Позициите на Путин достигат до украинците чрез изкусните руски телевизионни канали. Телевизиите в Украйна, повечето собственост на олигарси, са невзрачни в сравнение с тях. Бюджетите на Радио Свободна Европа/Радио Свобода и на Световната служба на Би Би Си бяха орязани след Студената война; сега техните програми на украински и руски се нуждаят от повече финансиране.

Други неща, от които Украйна се нуждае, като инфраструктура, са по-скъпи - макар и не толкова, колкото би струвало справянето с провалена държава. Но либералните демокрации имат интерес Украйна да успее. За да свалят президента си през зимата на 2013 г. близо 100 хиляди украинци пренебрегнаха гранатите със сълзотворен газ и куршумите не защото искаха война с Русия, а защото искаха да живеят в "нормална" страна.

Протестиращите от Майдана искаха сравнително некорумпирана, сравнително ефективна либералнодемократична система като онези, които виждаха в Европа. Засега не са получили онова, към което се стремяха. Ако либералните демокрации не могат да помогнат на такива хора да постигнат мечтата си, тогава не трябва да се учудват, когато недоволните маси стигнат до заключението, че либералната демокрация не може да им предложи нищо.