Правозащитниците отбелязват регрес в развитието на демократичните процеси през последните няколко години
Тесногръдата нелиберална политики на Унгария и Полша подкопават основите и перспективите за развитие на демокрацията в страните от Централна и Източна Европа, на Балканите, и в евразийския регион. Тези смущаващи констатации фигурират в изследване на правозащитната организация „Freedom House“ под надслов "Страни в преход", посочва Радио Свобода.
Авторите на анализа отбелязват, че 19 от 29-те страни, обект на изследването, имат много ниски демократични показатели през последните години. Втора поредна година, броят на страните с авторитарни режими надвишава броя на демократичните държави.
Групата на евроазиатските страни, с отдавна установени автокрации, включва Беларус, Русия, Азербайджан, Казахстан и Узбекистан. Последното място в тази група -23-тото, заема Туркменистан.
Според доклада за първи път от 2014 г. насам в Украйна се наблюдава спад на основните демократични показатели. Политиците използват продължаващата руска агресия на изток, за да засилят патриотичната реторика и атаките срещу организации с нестопанска цел и журналисти, отбелязват правозащитниците.
Масовите протести, които се проведоха през 2017-18 г. в Словакия и Румъния, водят до намаляване на индексите на развитието на демократичните институции в тези страни, се изтъква в анализа на правозащитната организация. В Латвия също се наблюдава подобен спад по показателя „демокрация“, като причина за това са нестихващите скандали, свързани с прането на пари в банковия сектор. Сърбия пък се сблъска с голямата концентрация на власт в ръцете на президента на страната Александър Вучич.
Само три държави - Македония, Узбекистан и Естония, засега показват чувствително покачване на положителния рейтинг в посока развитие на демократичните процеси, се казва в анализа на „Freedom House“.
Още от Свят
Марко Рубио: Искаме войната в Украйна да приключи
"САЩ са готови да предприемат действия. Готови сме да изиграем всяка възможна конструктивна роля, за да бъде сложен край ", заяви държавният секретар
Украинците разчитат, че новият главнокомандващ Драпати ще сложи край на „съветската култура“ в армията
Назначаването на 43-годишния генерал-майор за главнокомандващ на въоръжените сили беше едно от малкото решения по време на войната, радващо се на почти всеобща подкрепа, заради високия авторитет на Драпати като военен герой от първия опит на Русия да превземе страната през 2014 г., коментира Guardian
Британският Express: Путин се готви да атакува 4 държави, на прага сме на Трета световна война
Министърът на отбраната на Литва Робертас Каунас прогнозира, че четири са целите му - балтийските страни