Турция гласува днес на извънредни парламентарна избори. Във вота ще участват 16 партии и 21 независими кандидати, съобщава БТА.

Правото си на глас ще могат да упражнят над 54 милиона души. Очаква се висока избирателна активност.

Над 1,2 милиона турци, живеещи в чужбина, вече гласуваха в дипломатически представителства на страната в редица страни.

Проучванията на общественото мнение сочат, че от 16-те формации, които ще участват във вота, четири партии може да преминат 10-процентния изборен праг.

Предвижда се в новия парламент да влязат досегашната управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР), основната опозиционна Народнорепубликанска партия, Партията на националистическото действие (ПНД), както и прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН).

На парламентарните избори на 7 юни ДПН премина 10-процентния изборен праг за първи път, като спечели 13 на сто от гласовете на избирателите. Успехът на ДПН до голяма степен стана причина за това управляващата ПСР да изгуби парламентарното си мнозинство, което имаше от 2002 г.

През август президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган призова за нови парламентарни избори, след като продължилите два месеца преговори за съставяне на коалиционно правителство се провалиха.

В изборния ден в неделя ще бъдат засилени мерките за сигурност в цяла Турция, особено в районите с повишен риск от тероризъм (главно Югоизточна Турция).

Ето кои са главните играчи в политиката на Турция, описани от БТА, и какви са възможните сценарии след вота.

Ахмет Давутоглу, лидерът на AKP

Досегашният премиер има трудната задача да върне на Партията на справедливостта и развитието абсолютното мнозинство в парламента. Верният на президента Реджеп Тайип Ердоган премиер обещава да унищожи "терористите", кюрдските бунтовници и джихадистите. Опозицията упреква неговото правителство за двойнствената му позиция спрямо групировката "Ислямска държава" и го държи лично отговорен, че е въвлякъл Турция в сирийската криза, когато бе министър на външните работи.

Реджеп Тайип Ердоган - президентът, който иска да управлява еднолично

Реджеп Тайип Ердоган, който управляваше страната като премиер от 2003 до 2014 г., полага усилия да превърне Турция в президентска република, след като бе избран за държавен глава през август 2014 г. Ударът, понесен от неговата партия на 7 юни, поне временно сложи край на мечтите му за "суперпрезидентство", но той остава решен да реформира конституцията. Освен че го обвиняват в авторитарен и ислямистки уклон, неговите противници го винят и за крайната поляризация на страната.

Селяхаттин Демирташ, човекът, който трябва да бъде отстранен

Съпредседателят на Народнодемократичната партия (Halkların Demokratik Partisi - HDP) е изгряващата звезда на турската политическа сцена. HDP пожъна успех на 7 юни, когато спечели 80 депутатски места и съдейства за лишаване на AKP от абсолютно мнозинство. Ердоган и партията му обвиняват Демирташ, че има връзки с бунтовниците от Кюрдската работническа партия.

Кюрдската работническа партия, 30-годишният враг

Кюрдската работническа партия, разглеждана като терористично движение от Турция и съюзниците й от НАТО, от 30 години води борба срещу централната власт в Анкара. След преговори, продължили повече от две години, примирието между двете страни бе прекратено и тя поднови атентатите си срещу турските сили за сигурност.

Отношенията между главните играчи в изборите може да се развият по много начини. Гост-лекторът на фондацията "Карнеги" Синан Юлген представя възможните сценарии за политическата сцена на Турция след изборите.

Първият е мнозинство на AKP. Сегашните проучвания на общественото мнение показват, че партията може да спечели малко повече депутатски места, отколкото през юни, но все пак подкрепата ѝ да не стигне за съставяне на кабинет. Дори ако тя получи над половината места в парламента, правителството ще бъде много по-слабо от предишните кабинети на AKP.

Вторият е коалиция между AKP и крайнодясната Партия на националистическото движение (Milliyetçi Hareket Partisi – MHP). Тази формула е предпочитана от Ердоган заради идеологическата близост между двете организации. За AKP споразумение с тематично близка, но по-малка партия ще бъде безопасно. Вероятността това да се случи ще зависи от склонността на MHP да направи компромис с досегашните си искания. Сред тях са разследванията за корупция срещу членове на предишния кабинет, близки до Ердоган; спазването на конституционните ограничения на дейността на президента; край на мирните преговори с кюрдите. Ако партията не се откаже от тези условия, коалицията ще бъде невъзможна.

Третата възможност е т.нар. "широка коалиция" между AKP и Републиканската народна партия (Cumhuriyet Halk Partisi – CHP). Подобно споразумение може да успокои изключителната поляризация в страната и да я върне на пътя към демократични и икономически реформи. Макар че много лидери и от двете партии ще са склонни на тази формула, Ердоган не изглежда ентусиазиран от нея. Той продължава да има почти хегемонно влияние над AKP, макар че като президент би трябвало да не е политически ангажиран.

Четвъртият сценарий е правителство на малцинството, съставено от Републиканската народна партия и Партията на националистическото движение. Той е малко вероятен, тъй като ще е нужно и прокюрдската Народнодемократична партия да ги подкрепи, а националистите не биха искали да се свържат с нея по никакъв начин.

Последно – може да се стигне и до нови избори. Тази възможност няма как да бъде категорично изключена, особено ако Ердоган е убеден, че още един вот би осигурил мнозинство на AKP. Ако подкрепата за партията се е увеличила, той ще бъде склонен да я принуди да отхвърли широката коалиция и да се яви на избори за трети път.