Като изключително политически определи протестите в Македония журналистът Ненад Живановски в коментар за БНР.

По думите му това са протести, вдъхновени и движени единствено от политическите интереси на партия ВМРО-ДПМНЕ и нейното ръководство.

Запитан защо Македония се оказа неподготвена за въпроса с двуезичността, той подчерта, че билингвизмът не е никакъв проблем за Македония, а правилото за двуезичността е в сила от 2001 година.

"Това, което сега виждаме по улиците, е само манипулация, основана върху етническата струна", изтъкна той.

"Нормално е албанците да имат местни самоуправления по места, където албанският език и сега е официален, има както триезични, така и четириезични региони", припомни Ненад Живановски.

Той прогнозира, че в обществото няма критична маса да се случи нещо по-деструктивно и да се стигне до граждански сблъсъци и за хората е ясно, че протестите имат политимчески характер.

Народът е уморен от всичко случващо се през последните две години. Въпреки впечатлението за сегашната криза, вярвам, че утрото е много близо, допълни Живановски, позовавайки се на поговорката, че е най-тъмно точно преди да се съмне.

Президентът Георге Иванов е под пълното влияние на лидера на ВМРО-ДПМНЕ и всеки негов ход е партиен ход, а не ход в полза на гражданите на Македония. Това мнение изрази пред „Хоризонт“ политологът Кашиф Бакиу.

Той заяви, че с официалната позиция на ВМРО-ДПМНЕ с албанските гласове да не се прави правителство вече е вид крайност в дискриминацията на албанците, ясни индикации за каквато има в позиции и доклади на ЕС, НАТО и САЩ. Досега албанските гласове са били маргинализирани, а сега те са в много добра позиция, стана ясно още от анализа на политолога.

Той бе категоричен, че проблемът в Македония не е междуетнически, а институциите в момента не функционират. Кашиф Бакиу допълни, че не вярва в този момент някой да иска нови избори.  

"Нови избори са само една от възможните опции за изход от кризисна ситуация, но в сегашния случай изниква въпросът дали кризата ще се уталожи с едни избори. В македонския случай вместо да решат, изборите задълбочиха политическата криза", смята политологът Горан Стойковски.

Той посочи, че за него най-полезният подход е политическо междупартийно съгласие за консенсусно управление с ограничен мандат и конкретен списък от задачи, а чак след това да се отиде на нови избори:

"За съжаление проблемът в Македония е много по-дълбок. Политическата логика е: пълна победа за едните и пълен разгром за другите, в  което не е смисълът на демокрацията. Политическият модел в Македония е продукт на политическо мислене, характерно за условия на ограничена демократичност. Македонското общество и в частност политическата класа страдат от посттоталитарен синдром".

Стойковски вижда в спецификата на македонския случай опасността политическото разединение и екстремната обществена поляризираност да нанесат непоправими щети на македонската държавност:

Относно страховете официализирането на албанския език да не се превърне в прелюдия към федерализация на страната и носителят на националния суверенитет вече да не е един, Горан Стойковски отбеляза, че ако двуезичността е условие страната да се стабилизира, то не би било толкова страшно да се разшири употребата на албанския език. Политологът определи изпадането на Македония в изолация като нежелан изход:

"Изолирана Македония означава дестабилизирана страна, а дестабилизирана Македония означава дестабилизация на Балканите".