В продължение на половин век след Втората световна война САЩ преследваше една от най-успешните национални стратегии в света. Като започнем от плана „Маршал", американските президенти Труман и Айзенхауер оформиха тази двупартийна стратегия, с която военните разходи биваха ограничавани, когато заплашваха ресурси за ядрото на икономическата стратегия, пише изданието Huffington Post.

През 2001 г. обаче САЩ изостави успешната си стратегия, насочена към икономиката. С поразителния приоритет към военните действия САЩ в момента разполагат с най-мощната войска в световната история. Тази велика армия обаче е изгубила всяка една война, в която е участвала от промяната на стратегията, и продължава да губи.

Проблемът лежи не толкова във войската, колкото в липсата на цивилно ръководство. Стратегията, почти изцяло фокусирана върху военното дело, се оказа доста скъпа. Вероятно САЩ са изхарчили поне 2 трилиона долара за небалансирана стратегия в Близкия Изток и Афганистан. Проблемът е в неправилното разпределение.

Освен това, САЩ отказва да влага капитал в съществуващите институции, което гарантира, че те ще изгубят лидерството си. Да не забравяме, че глобалната финансова криза понижи икономическото водачество на САЩ по много начини. След кризата глобалните финансови лидери, доминирани от американци и европейци, се споразумяха за нови капиталови стандарти за банките, които силно обремениха търговското финансиране.

Тези стандарти не бяха особено атрактивни и затова подсигуриха продължително пренасочване към незападни банки. Това подготви почвата за нещо, което изглеждаше невъзможно само преди пет години: китайският ренминби юан надмина еврото като втората най-важна валута.

Световната криза създаде предпоставки за намаляване на зависимостта от системата, базирана на долара. Допълнителната ерозия на ролята на САЩ е резултат от превръщане на банковите глоби в инструмент във външната политика. Мултимилиардните доларови глоби са често срещани за справяне с Иран или Русия или за нарушение на американските банкови закони. Тези глоби засягат силно банките на съюзниците на САЩ, затова европейците вече говорят за доларово „въоръжаване".

Това възприемане за злоупотреба предизвика зараждащите се усилия за избягване на долара и разработване на алтернативи на американските клирингови институции. Въпреки че днес няма алтернатива, вероятният бъдещ наследник на долара е ренминби. С увеличаването на важността на китайската валута САЩ се отказват от лидерството в следващата еволюция на световната парична система. Хонконг, Сингапур, Сеул, Сидни, Лондон, Франкфурт и Париж вече бързат да станат центрове за установяването на ренминби.

Очаква се Китай да бъде най-бързо растящият пазар за износ в световната история. Рискът САЩ частично да се изолира от либерализацията на азиатския пазар, центрирана върху Китай, е най-големият за превъзходството на американската външна политика отпреди Втората световна война.

САЩ имат няколко опции:

Да се противопоставят на сегашната стратегия, защото тя ще засили влиянието на Китай.

Да продължи със сегашните военни операции, независимо от Китай. Това ще изхаби ресурсите и на САЩ, и на Китай. Китай ще се нуждае от военна защита на икономическата си стратегия, както САЩ направи през Студената война, и ще развие необходимата способност за това.

Вероятно най-добрият вариант е САЩ да преоцени глобалната си стратегия, връщайки се към балансирана икономическа и военна стратегия, както и да се координира с Китай в стремеж да пресъздаде солидното партньорство, което обедини Китай и САЩ срещу Съветския съюз. Не е сигурно какви ще са резултатите, но Пекин решително търси начини отново да се съсредоточи върху печелившите икономически отношения, а не върху нулев резултат от военна конкуренция.

Независимо дали накрая САЩ ще се състезава с Китай или ще си съдейства с нея, продължаването по пътя на самонадеяните военни приоритети ще продължи да понижава влиянието на САЩ, докато възстановяването на по-балансирана политика ще го съживи.

Най-тежката заплаха за американското световно лидерство не е нито Русия, нито Китай, а по-скоро интерес на някои групи конгресът да се откаже от този вид балансирана стратегия, която спечели Студената война.

Мъдрия стар опосум Пого от комиксите на художника Уолт Кели го разбрал още през 1970 г.: „Срещнахме врага и това сме ние".