Как изглежда животът в Крим две години след анексирането му от Русия? Премиерът на Крим Сергей Аксьонов, същият, който бе най-голям мераклия за присъединяването на полуострова към Русия, неочаквано направи изявление, че

Крим не е получил нито копейка

от целевата федерална програма за подпомагане. А са му били обещани 15 милиарда рубли. Отговорът на Москва: парите се дават за конкретни проекти, а тях ги няма.

Крим е в дълбока криза и номерът с показването на „радостните демонстрации” на върналите се „у дома” кримчани, вече не минава. Оказва се, че руската окупация на полуострова е влошила живота на хората, нещо за което мнозина предупреждаваха още преди агресията. И вече започват конфликтите между федералните и местните власти. Защото скандирането на името на Путин не пълни хладилника, нито пуска електричеството. Сергей Аксьонов иска пари и обвинява Москва в бюрокрация. Но Кремъл няма намерение да превръща Крим в нова „черна дупка”, в която да налива пари заради патриотичните чувства на рускоезичното население. Впрочем, няма и пари.

Русия смята, че макар и бедни, кримчани ще бъдат лоялни

Мнозина си задават въпроса защо Москва не командирова в Крим „професионални управленци”. Отговорът е очевиден. Московската номенклатура не желае да загуби възможностите си за бъдеща кариера, като се „забие“ в дълбоката провинция. Известно е също така, че всички руски администратори в момента се опитват да си подсигурят 

удобни „площадки за кацане“ за себе си и своите близки на Запад. 

Това е мода в руския управленски и политически елит. За вътрешна пропаганда и за да се държат на власт, говорят срещу Запада, но при първа възможност се уреждат именно там. За тях дори България вече не е Запад. Евентуална ръководна длъжност в Крим рискува да ги вкара в списъка със санкции и тогава „Сбогом Париж, сбогом Лондон и Маями!”

Опитът да бъде създадено Министерство за Крим се провали поради липса на желаещи да работят в него. Както набързо бе създадено, така още по-бързо бе закрито. Местните кадри не са от най-работливите. Майстори са да организират митинги в подкрепа на Путин, но за работа много-много не ги бива. Затова за кратко се изредиха министрите на транспорта, на икономическото развитие и туризма. След което започнаха характерните за всяко руско управление корупционни скандали. Както отбелязва руското издание ГАЗЕТА. РУ „няма как да се промени прословутата руска бюрокрация, благодарение на която от момента на решението да се отпуснат средства до тяхното реално усвояване минава цял човешки живот”. Значителна част от отпуснатите средства обикновено изчезва „по пътя“ под формата на подкупи и попада в нечисти ръце.

Напълно умря и болшевишката идея цяла Русия да дари средства за възстановяването на Крим, по примера със строителството на Байкало-амурската магистрала. В момента руският народ, който сам търпи несгоди от лошата икономическа политика на Кремъл, няма никакво желание да помага на когото и да било. А и да иска, няма средства.

Показателно е, че идеята да бъде въведен данък „Крим” срещна почти пълно отрицание в руското общество. Близо 85% твърдо заявиха „Не”, с което показаха, че едно са приказките на руския президент за „дружба с братята от Крим”, а нещо съвсем друго е живата реалност. Против данъка „Крим“ се оказаха точно толкова руснаци, колкото преди две години подкрепяха присъединяването на полуострова към Русия. Днес за всички е очевидно, че 

в Крим не може да се планира дългосрочна програма.

Защото рано или късно предстои неговото връщане към нормалността, тоест, към Украйна. Затова и никой не би инвестирал в територия, която днес е тук, а утре….

Окупацията на Крим разкри една житейска истина: че икономическите връзки на Крим с Украйна са обективна необходимост, утвърдена и проверени във времето и че няма как да мигновено бъдат унищожени. И още: руснаците са известни като майстори на окупацията, но не и на интеграцията. Затова и през изминалите 20 месеца от т.нар. „присъединяване” те все още не могат да изработят нормален механизъм за управление.

В Крим, признава ГАЗЕТА. РУ, съществува криза на властта. На властта, която все още се държи благодарение на еуфорията от присъединяването. Но докога ще продължи кризата е въпрос, който все повече хората от полуострова си задават.

„Газета.ру”