Арабските държави от Залива често са разглеждани като едно голямо семейство, тъй като много управляващи племена са свързани с бракове и имат отдавнашни връзки, датиращи още от времето, преди петролът да превърне прашните рибарски села в осеяни с небостъргачи огромни градове. Но ако събитията от последните дни доказват нещо, то е, че във всяко семейство има разправии.

Дипломатическата конфронтация между Катар и неговите съседи разкрива отдавнашни разломи, преминаващи точно под повърхността на регионалната организация Съвет за сътрудничество в Залива, която има за цел да служи като противотежест на Иран. А тъй като нито Катар, нито Бахрейн, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства изглеждат склонни да отстъпят, това поставя под въпрос единството на съвета тъкмо в момент, когато той иска да следва линия на противопоставяне на Иран.

"Новата твърдолинейна политика свидетелства за край на продължаващата от десетилетия традиция в Съвета за сътрудничество в Залива, при която се търси запазване на диалога независимо от различията в политиката", написа директорът за Близкия изток в "Юрейша груп" Айхам Камел, който определи като "непоправима" вредата за отношенията в Залива.

"Отношенията на Саудитска Арабия с президента Тръмп са основният елемент от новия подход на Рияд. Скритото послание към всички лидери от Залива е, че Саудитска Арабия продължава да е центърът на тежестта в политиката в района."

Съветът за сътрудничество в Залива, известен със съкращението си ССЗ, беше създаден през 1981 г. след ислямската революция в Иран, при която беше свален шахът и на власт дойде правителство, контролирано от духовенството. Мастилото на споразумението още не беше изсъхнало, когато Ирак нахлу в Иран, разпалвайки продължителна, кръвопролитна война между двете страни, която се разля във водите на Персийския залив и разтревожи сунитските арабски членове на съвета.

По традиция влиятелната Саудитска Арабия определя важните външнополитически решения в съвета, чиято централа е в кралството. Саудитска Арабия, където се намират най-свещените места за исляма, се смята и за защитник на сунитската вяра. Тя и Обединените арабски емирства също така смятат, че осигуряват необходимата за противодействие на Иран военна мощ, особено след ядрената сделка, която Техеран сключи със световните сили през 2015 г.

Винаги обаче е имало пробойни. Султанатът Оман отдавна се държи на дистанция, служейки като решаващ посредник между Иран и Запада. Кувейт, където сунитите и шиитите живеят заедно в мир, също служи като посредник. 

Но за разлика от тези страни, които тихо стоят настрана, Катар шумно привлича вниманието. Макар да практикува уахабизма - ултраконсервативна версия на исляма, общоприета в Саудитска Арабия, Катар позволява на жените да шофират и на чужденците да пият алкохол.
Катар открито подкрепя представители на сунитската ислямистка организация "Мюсюлмански братя", която други държави от Залива разглеждат като заплаха за наследственото им управление. Той поддържа отношения с Иран, като споделя голямо крайбрежно находище на природен газ с Ислямската република. А неговата новинарска мрежа "Ал Джазира", установена в Доха, не се поколеба да възприеме твърда линия към авторитарните управници при протестите от Арабската пролет през 2011 г.

Това заедно с отдавнашните твърдения на Запада, че Катар позволява или дори насърчава финансирането на сунитски екстремисти, изглежда е нещото, което окончателно тласна Саудитска Арабия и други да предприемат действия. Даже президентът на САЩ Доналд Тръмп, изглежда, застана на тяхна страна, като написа във вторник в Туитър: "Вероятно това ще бъде началото на края на ужаса на тероризма."

Външният министър на Катар шейх Мохамед бин Абдул Рахман ал Тани предупреди, че кризата поставя "голяма въпросителна" за съвета в Залива.
"Това повдига истински въпроси за бъдещето на държавите от ССЗ, които по същество са един народ, споделящ един и същ език, и имат значителни родствени връзки помежду си", каза той пред "Ал Джазира". "Все пак обаче ние отхвърляме това, че някои в ССЗ се опитват да налагат волята си на Катар или да се намесват във вътрешните му работи."

Въпреки силните думи на шейх Мохамед Катар е уязвим. Той внася повечето от храната си, като голяма част от нея минава през затворената сега сухопътна граница със Саудитска Арабия. 

Правителствените служители на Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия не казват нищо конкретно за това какво се надяват да постигнат с изолирането на Катар. Има обаче някои предположения.

Султан Соуд ал Касеми, който е виден член на управляващото семейство на шейхството Шарджа в ОАЕ, написа в понеделник, че "вероятно този път държавите от Залива ще поискат пълното спиране на телевизионната мрежа на "Ал Джазира", преди да може да има каквото и да е посредничество". Той изброи и други катарски медии, които може да бъдат спрени, и каза, че ще е необходимо да бъдат изгонени членовете на "Мюсюлмански братя" и Хамас.

"Трябва да се намали напрежението в медийното отразяване и да прекъсне връзките с екстремистки организации, включително, но не само, "Мюсюлмански братя" и групировки в Йемен", написа Ал Касеми в статия за уебсайта "Нюзуик". "Ако се съди по катарската реакция досега, изглежда, че търпението на държавите от Залива ще бъде подложено на изпитание."

В случая тонът беше по-мек в сравнение с други статии, включително една в свързания със саудитското правителство ежедневник "Араб нюз", в която катарските служители бяха наречени "патологични лъжци". Други предупредиха, че Катар стои пред дипломатическа пропаст.

"Катар не може да продължава да върви по два пътя, подкрепяйки групи и режими, които активно вредят на региона", написа притежаваният от държавата вестник "Нешънъл" от Абу Даби в редакционна статия във вторник. "ССЗ е клуб с общи цели. Ако Катар не може да се съгласи с тези цели, той не би трябвало да се надява да остане част от клуба."