Осемдесет и шест годишният Кастро утре ще предаде властта на ново поколение в преход, който бележи края на десетилетия еднолично управление на братята Кастро в карибския остров
Кубинският парламент започва днес историческо двудневно заседание, на което депутатите трябва да изберат приемник на президента Раул Кастро.
Осемдесет и шест годишният Кастро утре ще предаде властта на ново поколение в преход, който бележи края на десетилетия еднолично управление на братята Кастро в карибския остров.
Фидел, а след него Раул управляваха Куба почти 60 години, превърнаха острова в основен играч в Студената война и съумяха да съхранят комунистическия режим, въпреки сътресението от разпада на съветския им съюзник.
Днес и утре на историческо пленарно заседание кубинският парламент ще избере нов председател на Държавния съвет – главния орган на изпълнителната власт. Властите не са го потвърдили официално, но се очаква новият президент да е 57-годишният първи вицепремиер Мигел Диас-Канел.
Раул Кастро ще остане начело на Кубинската комунистическа партия до следващия ѝ конгрес, планиран за 2021 г., когато той ще навърши 90 години.
Приемникът на братята Кастро ще трябва да продължи необходимата „актуализация“ на остарелия икономически модел в момент, когато Куба е изправена пред отслабването на съюзника си Венецуела, продължаващото американско ембарго, което спъва развитието ѝ и решението на президента Тръмп да замрази започналото в края на 2014 г. сближаване със САЩ.
Самите кубинци не очакват съществени промени в страната, а сякаш за да подчертаят отсъствието на „революция в революцията“, властите не са планирали пищна церемония за това гласуване в парламента.
Все пак денят на гласуването е знаменателен – на 19 април се отбелязват 57 години от победата в Залива на прасетата, смятана в Куба като „първото поражение на империализма на янките в Латинска Америка“.
Фактор
Осемдесет и шест годишният Кастро утре ще предаде властта на ново поколение в преход, който бележи края на десетилетия еднолично управление на братята Кастро в карибския остров.
Фидел, а след него Раул управляваха Куба почти 60 години, превърнаха острова в основен играч в Студената война и съумяха да съхранят комунистическия режим, въпреки сътресението от разпада на съветския им съюзник.
Днес и утре на историческо пленарно заседание кубинският парламент ще избере нов председател на Държавния съвет – главния орган на изпълнителната власт. Властите не са го потвърдили официално, но се очаква новият президент да е 57-годишният първи вицепремиер Мигел Диас-Канел.
Раул Кастро ще остане начело на Кубинската комунистическа партия до следващия ѝ конгрес, планиран за 2021 г., когато той ще навърши 90 години.
Приемникът на братята Кастро ще трябва да продължи необходимата „актуализация“ на остарелия икономически модел в момент, когато Куба е изправена пред отслабването на съюзника си Венецуела, продължаващото американско ембарго, което спъва развитието ѝ и решението на президента Тръмп да замрази започналото в края на 2014 г. сближаване със САЩ.
Самите кубинци не очакват съществени промени в страната, а сякаш за да подчертаят отсъствието на „революция в революцията“, властите не са планирали пищна церемония за това гласуване в парламента.
Все пак денят на гласуването е знаменателен – на 19 април се отбелязват 57 години от победата в Залива на прасетата, смятана в Куба като „първото поражение на империализма на янките в Латинска Америка“.
Още от Свят
САЩ разрешиха на Саудитска Арабия да обогатява уран
Според договора, подписан от двете страни, става ясно, че Рияд има възможност да построи ядрени реактори, използвайки американско оборудване и обогатен уран, което обаче може да отвори пътя за създаване на ядрена бомба
Тръмп получи зелена светлина за рекорден военен бюджет, но битката тепърва предстои
Законопроектът беше приет с 216 гласа „за“ срещу 212 „против“ – резултат, който подчертава задълбочаващото се политическо разделение във Вашингтон по време на президентството на Доналд Тръмп
НПО-та алармират: Проект на семейство Тръмп съсипва девствената природа в Албания
Абсолютно клане на биоразнообразието, заявява пред АФП Олси Ника, морски биолог и ръководител на неправителствената организация „ЕкоАлбания“.