След дълги дискусии Латвия разсекрети данни за бивши агенти на КГБ на своя територия. "Картончетата" ще изяснят една тъмна страница от историята на Латвия, макар че много от досиетата са изнесени или унищожени.

В края на декември на сайта на Латвийския държавен архив беше публикувана първата част от имената на действали в Латвия агенти на бившия Комитет за държавна сигурност (КГБ). Съгласно закон, приет от латвийския Сейм в началото на октомври, архивните данни ще бъдат оповестявани на части.

Най-напред бяха публикувани данни за агентурната мрежа на КГБ в Латвия. Сътрудниците на Центъра за документация на последиците от тоталитаризма са сканирали данните за общо 10 612 картотекирани по азбучен ред. Всяко картонче съдържа името, фамилията, националността, датата и мястото на раждане, местоработата и заеманата длъжност на вербуваното лице. Посочва се също кой го е вербувал и към кой отдел на КГБ е бил заведен.

Достъп до архивните документи е възможен само след предварителна регистрация. От Центъра за документация сочат, че изучаването на архивните данни едва ли ще е лесно, първо защото не е предоставена възможност за търсене по различни критерии. Освен това за латвийските изследователи е трудно да разчитат картончетата, които са били попълвани на ръка и то на руски език.

Хората са живели в страх 

 „От изследователска гледна точка би било по-подходящо, струва ми се, архивните документи да се публикуват наведнъж и изцяло – и то след като вече разполагаме с научни коментари  и обяснения на историци. Това би ни позволило да опознаем цялата дейност на КГБ и да имаме по-точна представа за конкретните случаи“, посочва директорът на Латвийския национален архив Мара Спруджа.

С отварянето на досиетата бившите сътрудници на КГБ ще имат и възможност да обяснят своята гледна точка, да разкажат своята история“, казва Солвейг Круминя-Конкова от Института за философия и социология. „А учените ще могат да си съставят представа как е било в действителност. Нека обаче напомним, че става дума за интерпретиране, тъй като в архива на КГБ няма неопровержими доказателства. Досиетата са унищожени или се намират в Москва“, обяснява изследователката.

По повод приетия през октомври закон за публикуването на документите от архива на КГБ президентът на Латвия Раймондс Вейонис отбеляза, че това е в интерес на обществото, което ще може „да прелисти тези тъмни страници от историята на Латвия и латвийския народ“. Той подчерта, че публикуваната тази година информация ще бъде непълна и за деянията на конкретните хора не бива да се съди само по данните в картотеката. Не бива да се прибързва с изводите, трябва да изчакаме и да се запознаем и с допълнителните информации, предупреди той. „Прибързаните изводи биха могли да изкривят истинската картина“, изтъкна Вейонис.

Повечето досиета са или изнесени, или унищожени

А много допълнителни информации явно няма да има, защото повечето лични досиета на сътрудниците на КГБ са или изнесени, или унищожени. Все пак в Латвийския държавен архив се съхранява в дигитален вид база данни за КГБ под кодовото наименование „Делта“. Тя съдържа отчети за дейността на КГБ в периода между 1977 и 1990 година. От май идната година въпросните данни ще бъдат достъпни за историци, юристи, журналисти и някои студенти.

А готово ли е латвийското общество за огласяване на съдържанието на архивите и няма ли това да се превърне в повод за саморазправа? Историкът и член на научно-изследователската комисия за изучаване на дейността на КГБ Оярс Степенс смята, че няма основание за такива опасения. Онези, които са сътрудничили на КГБ, са разполагали досега с достатъчно време, за да направят признания и да разкажат как са ги завербували. Освен това малка част от съдържащите се в картотеката стотици имена ще се окажат познати на обществото.

Историкът смята, че не е изключено някои хора, които открият имената си в картотеката, да се опитат съдебно да докажат, че са невинни Както сочи практиката, в повечето случаи съдът е признавал, че наличието на картонче само по себе си не доказва, че лицето е сътрудничило на спецслужбите. Латвия е независима държава от 27 години насам и през това време са били водени 298 съдебни разследвания за вероятно сътрудничество с КГБ, но само в 9 случая е било доказано, че лицето е сътрудничило на службите.

„Наказан съм за своето високомерие“

Преди пълното отваряне на архивите все повече представители на интелигенцията правят признания, че са сътрудничели на ДС. Сред тях са поетът Янис Рокпелнис, син на автора на химна Латвийската съветска република, лекарят и бивш политик Георгс Андреевс, бившият лектор в Латвийския университет Иварс Лацис и др. В признанието си, публикувано в известен литовски вестник, Янис Рокпелнис пише следното: „Не знам дали името ми е в картотеката. Но сам се разобличавам, защото имам съвест. Пред очите ми е все този дълбок пресъхнал кладенец, на дъното му – пръст, а под нея – труп. Имам чувството, че съм убиец и нося този труп в себе си. Аз унищожих живота си, себе си и честта си. Наказан съм за своето високомерие и гордост. Защо си признавам? Защото съм вече възрастен и ако внезапно умра, искам съвестта ми да бъде чиста.“

За да се установи ролята на всеки, чието име се съдържа в картотеката на КГБ, трябва да бъде създаден научно-изследователски център – така, както това беше направено в Естония и Литва, изтъкват историците. Засега в Латвия не могат да си позволят такъв център, защото няма кой да го финансира.

(Диана Ходулина, Дойче веле)