Британският премиер Тереза Мей е склонна да приеме да плати сметка по развода с Европейския съюз в размер на 50 милиарда паунда (54,5 милиарда евро) в опит да започне търговски преговори. Това засега се пази в тайна, за да избегне скандал по време на предстоящата конференция на Консевративната партия, твърдят британските медии, цитирани от БНР.
Премиерът Мей призова проевропейски настроените депутати от Консервативната партия за подкрепа преди началото на обсъждането за Закона за отмяна на европейското законодателство през следващата седмица. Дясната ръка на премиера Деймиън Грийн заяви, че евентуален бунт в редиците на торите може да доведе на власт лейбъриста Джеръми Корбин.
Тереза Мей обаче със сигурност ще има сблъсък с антиевропейски настроените депутати след днешното разкритие на вестник "Сънди таймс", че е готова да плати 50 милиарда паунда като сметка по развода с ЕС само и само да започне търговски преговори. Според вестника, тя е инструктирала нейните служители да изготвят планове за плащания между 7 и 17 милиарда годишно в продължение на три години след като Великобритания напусне организацията.
Тези планове обаче се пазят в тайна, тъй като тя не желае да има проблеми на конференцията на Консервативната партия следващия месец. Въпреки че от Даунинг стрийт отрекоха съобщението в "Сънди таймс", източник, близък до правителството, заяви, че властите имат готовност да платят сметката по развода, но по-конкретна сума ще стане известна след конференцията.
Дори и 50-те милиарда паунда обаче изглеждат малка сума на фона, че според всички информации от Брюксел настояват за сума до 100 милиарда евро.
Тереза Мей
Това със сигурност ще й създаде сериозни проблеми с антиевропейски настроените депутати
Фактор Фактор
Още от Свят
Румъния избира президент
Кандидатите за президентския пост са 13
Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството
Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност
Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни
Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.