Монасите от Бигорския манастир: Македония и България имат една и съща цивилизационна люлка, един и същ кръщелен купел

Дистанцирайки се от всякаква политическа и партийна принадлежност, като монашеско братство, което повече от двадесет години служи на светата Македонска православна църква – Охридската архиепископия и на Република Македония искаме да изразим публично нашата позиция по Договора за приятелство и добросъседство с България, пишат в своя декларация монасите от Бигорския манастир.

Пропагандните отрови, почти един век насаждани в личното и колективно съзнание на македонския човек и народ постепенно губят своето пагубно действие, настъпва време когато свободно можем да изразим своето мнение по важни държавни въпроси. Време, когато можем без страх и фрустрация да погледнем своето национално минало и да признаем, че македонската самобитност и държавност се крепят върху кръвта и подвига на безбройните наши родолюбци и герои на свободата.  Нецензурираният достъп до историческите извори днес ни дава възможност да прозрем дълбоко в исторически я бит на македонците, непосредствено, лично, без никакви идеологически призми и матрици, да бъдем горди македонци, достойни носители на европейските цивилизационни ценности.

Впрочем, културната идентичност и националната обособеност, колкото и парадоксално да звучи, подразбират и единство и преплетеност с други идентичности. Пример за такава симбиоза са македонският и българският народи.

Тази вродена вековна близост се проявява в много значими сегменти от обществени живот: език, фолклор, култура, събития, дейци….Нека не забравяме, че нашите два народа имат една и съща цивилизационна люлка, един и същ кръщелен купел – мисията на Светите братя Кирил и Методий и особено на техните свети ученици, покръстването по времето на Свети равноапостелен цар  Борис-Михаил и началото на общата писменост.

Това ни дава право, или по-точно казано, задължението, да пазим това  духовно сродство и близост, без при това, разбира се, да подценяваме и омаловажаваме взаимно нашите културни особености. Но нямаме право да позволим разликите да станат главен фактор в нашите отношения, причина за омраза и раздори. Напротив, много повече са нещата, които ни обединяват, а и самите различия трябва да разглеждаме като наследство от нашето общо съществуване.

Затова смятаме, че Договорът за приятелство и добросъседство между Македония и България е естествена проява на историческите процеси.

То не е просто подпис на едно правителство, а логичен и неизбежен завършек на културните и обществени процеси в двете държави. Според нас, договорът е в духа на европейското право, без двусмислени политически фрази, без обиди, подценяване или надценяване на едната или другата страна.