– маргинала на Френската социалистическа партия, човека, който получи на вътрешнопартийните избори през 2011 г. едва 5,6% от гласовете, и то в момент, когато петгодишният президентски мандат е поел към трагична развръзка, пише в коментар, публикуван във в. „Монд“.

Вчера френският президент прие оставката на министър-председателя Жан-Марк Еро и назначи на поста досегашния вътрешен министър Манюел Валс. В сравнение с Жан-Марк Еро Валс е замесен от съвсем друго тесто – той въплъщава либералната левица в икономически план и републиканската левица, що се отнася до ценностите и нравите, отбелязва „Монд“.

Вече не сме в полето на социалдемокрацията, както претендираше тандемът Оланд-Еро. Равновесието се премести надясно, а без съмнение причината за това е, че страната категорично гласува надясно на местните избори.

Валс афишира неодобрението си за 35-часовата работна седмица, защитава социалния ДДС на Никола Саркози, пледира за строга бюджетна дисциплина, за ред и за сигурност.

„Поан“ акцентира, че бившият министър на вътрешните работи е един от най-популярните членове на правителството.

След дълго тревожно очакване, неспирни слухове за предстоящ ремонт на кабинета, вътрешният министър стана премиер, след като социалистическата партия получи шамар на местните избори, допълва списанието.

Силно отслабен от понесения удар на общинските избори и по-непопулярен от всякога, Франсоа Оланд вече нямаше избор и замени досегашния премиер Жан-Марк Еро.

Оланд набеляза няколко цели за новия си екип във вчерашното си телевизионно обръщение – подсилване на икономиката чрез „пакта за отговорност“, от една страна, и въвеждане на социална справедливост, от друга.

Да номинираш човека, срещу когото си се изправил на първичните избори в социалистическата партия през 2011 г., който никога не е скривал амбициите си за Елисейския дворец**, е рискован ход, подчертава „Фигаро“.

Оланд със сигурност не си облекчи задачата, назначавайки Валс на премиерския пост.

Любимецът на общественото мнение има свойството да иска да въплъти това, което французите очакват от президента на републиката – да изтъче отново поразкъсаната в последно време връзка между социалното и националното, пише в заключение вестникът.

* Дворецът Матиньон е официалната резиденция на френския министър-председател, където освен жилището му е и неговият работен кабинет.

** Елисейският дворец е резиденцията на френския президент.