Напрежението между Анкара и Вашингтон ескалира, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп предупреди своя турски колега Реджеп Тайип Ердоган за нарастващия риск за конфликт между двете нации. Турският държавен глава на свой ред поиска САЩ да прекратят подкрепата си към кюрдските милиции, пише The New York Times, цитиран от "Фокус".
Двамата държавници проведоха телефонен разговор, докато турските въоръжени сили атакуват кюрдските сили в Северна Сирия. Американските власти съобщават, че изпитват притеснения, че кампанията срещу „Ислямска държава“ ще бъде сериозно подкопана от появата на ново бойно поле в страната, която и без това е опустошена от войната през последните седем години.
„Тръмп призова Турция да бъде внимателна и да избягва действия, които да водят до риск за конфронтация между турските и американските сили“, пише в официално заявление на Белия дом, публикувано след разговора. „Той заяви, че двете страни трябва да се фокусират върху споделената цел да се постигне трайна победа над „Ислямска държава“, сочи документът.
Строгият тон към Ердоган се различава рязко от този по време на конференция в Белия дом, по време на което високопоставени представители на американската администрация заявиха, че САЩ застават до Турция, съюзник в НАТО в спора с кюрдските сили, които досега се бореха срещу „Ислямска държава“ с пряката подкрепа на Вашингтон.
Турция от десетилетия води борба срещу кюрдските бунтовници, които Анкара смята за терористична заплаха. Кюрдите в региона, най-вече в Турция, Ирак и Сирия, мечтаят да създадат независима държава.
По време на реч в сряда, 24 януари, Ердоган заяви, че няма разлика между „Ислямска държава“ и кюрдските милиции и постави под въпрос „човечността на тези, които обвиняват Турция, че е агресор и подкрепят организация с кръвта на десетки хиляди невинни деца, жени и старци по своите ръце“.
Промяната в тона ва Белия дом произлиза от това, което представителите на Белия дом смятат за раздразнение след месеците неуспешни усилия за усмиряване на Ердоган, включващи промяна във военната стратегия на Вашингтон и даване на гаранции за кюрдските намерения на бойното поле. Това бележи и година ухажване на турския президент, когото Тръмп постоянно хвалеше, въпреки авторитарното разбиване на опозицията в Турция.
В Сирия турски изтребители започнаха обстрел, който се стовари върху северния град Манбидж, където американските сили провеждат обучение и екипиране на кюрдските сили, които контролират това стратегическо населено място. Американските власти са все по-притеснени, че пълномащабно нападение срещу Манбидж ще сблъска в пряк конфликт силите на САЩ и Турция.
Основният удар на настоящата турска операция е насочен към сирийския граничен град Африн, контролиран от кюрдските сили. ООН съобщи, че при настоящите боеве близо 500 души са напуснали домовете си в и около Африн.
Турското нападение накара кюрдите в Сирия и навсякъде другаде да се притеснят, че САЩ ще ги изоставят отново. Те си спомниха кланетата в Ирак от бившия диктатор Садам Хюсеин, включително и нападението с химическо оръжие над Халабджа през 1988 г., убило 5000 души. Те смятат, че Вашингтон или не е успял да го предотврати или е бил съучастник в прикриването му.
Според Нисрин Абдала, говорител на Кюрдския женски съюз, ситуацията в Африн е „нещастна“ и че турските бомбардировки срещу цивилните се засилват. Тя обвини САЩ за това. „Пет дни Африн е брутално атакуван. Не виждаме никакво движение от американците. Иска ми се САЩ да заемат ясна позиция, най-малко на хуманитарно равнище“, заяви тя.
Дори докато Белия дом се стреми да постигне баланс между Турция и кюрдите в Сирия, Пентагонът продължава подкрепата си към кюрдските милиции. Без логистична подкрепа от кюрдските сили, близо 2000 американски войници в Сирия няма да могат да продължат да водят активна роля в региона, според високопоставени военни източници. Кюрдските милиции биха играли важна роля в близките месеци в побеждаването на последните джобове от по няколко стотин терористи от „Ислямска държава“ в страната.
По време на телефонния разговор, по данни на Белия дом, Тръмп е изразил загриженост за „разрушителната и лъжлива риторика от Турция“. В допълнение, той е отбелязал продължителното задържане на американските и местните граждани в Турция – рядко позоваване от негова страна на грижата за човешките права.
САЩ се обърнаха към кюрдските сили, след като „Ислямска държава“ шокира света, превземайки втория по големи град на Ирак Мосул, а след това прегази по-голямата част от Сирия. След като армията на Ирак бе разбита, а сирийските войници се заеха да се борят срещу политическите си опоненти, кюрдските милиции станаха силата на земята, на която най-можеше да се разчита срещу екстремистите.
По-голямата част от въоръжението, предоставено на кюрдските милиции е съветски дизайн и може да се слее с почти всяко оръжие в региона, правейки го изключително сложно за проследяване дори и във мирно време – да не говорим в хаотичната среда на войната.
Напрежението между Турция и САЩ расте от години. То се засили след неуспешния опит за преврат в Турция, накарал Ердоган да затегне захвата си върху страната и да започне атаки с думи срещу САЩ и Европа. Турското правителство смята, че опитът за преврат е воден от Фетхуллах Гюлен – ислямски духовник, живеещ в изгнание в САЩ.
И двете страни смятат, че борбата срещу „Ислямска държава“ е важна. Но напрежението започва да се проявява, след като вече изглежда, че борбата срещу нея е към своя край.
Тръмп призова Турция да бъде внимателна и да избягва действия, които да водят до риск за конфронтация между турските и американските сили
Фактор Фактор
Още от Свят
Товарен самолет се разби в Литва, поне един е загинал
Самолетът е трябвало да кацне на летището във Вилнюс и се е разбил на няколко километра от летището
Вучич: Вече не седя на два стола, в Сребреница имаше клане, но не е геноцид
Великосръбската идеология е много измислена история за всички онези хора, които искат да навредят на Сърбия и сръбските национални интереси
Отстранен е командирът на Южния военен окръг (ЮВО), руското МО прикрива причината
"Вагнер" отново набира войници за фронта в Украйна, пише в актуален доклад на Института за изследване на войната