ЕЦБ ще започне да печата пари, за да изкупува държавни облигации в огромен мащаб, пише сайтът cnn.com. Инвеститори изказват сериозни притеснения относно рецесията. Според тях падащите цени могат да доведат до стагнация, от която да пострадат пазарите в целия регион. Президентът на Европейската централна банка Марио Драги, чието обещание от 2012 г. е да спаси еврото и да помогне на Европа да излезе от дълговата криза, сега ще бъде призован да изпълни друга спасителна мисия, която е свързана с изкупуването на дълговете.

Политиката на количествено облекчаване(QE), която работи добре в САЩ чрез намаляване на разходите за рефинансиране на фирмите, ще бъде насочена към предотвратяване на дефлационна спирала, която би могла да предизвика нова криза.

„Добре виждаме, че има голяма вероятност ЕЦБ да увеличи покупките на активи с най-малко 65%, което вероятно ще се случи на 22 януари. Новите покупки следва да включват държавни облигации“, коментира Холгер Шмелинг, който е главен икономист на Berenberg.

За разлика от други централни банки, ЕЦБ има само една политическа цел и тя е да се запазят стабилни цени. Според него ценовата стабилност зависи от нивата на годишната инфлация, която е малко под 2%.

Последният път, когато нивата са били в подобен диапазон, е отпреди две години, а според собствените прогнози на банката няма никакъв шанс тези нива да се повторят преди 2017 г.

В Еврозоната потребителските цени са намалели с 0.2% през декември, което е най-слабото им раздвижване от септември 2009 г. След като цените на петрола продължават да държат обезпокояващо ниски нива, може да настъпят и по-неблагоприятни времена. Следва инфлацията да се задържи около нулата през настоящата година.

Опасността за Европа е, че падащите цени или нулевата инфлация може да задушат вече немощния икономическия растеж на региона, което може да доведе до стагнация. Потребителите и бизнесът могат да изберат да пестят, а не да харчат, ако те мислят, че цените ще паднат още повече в бъдеще. Еврозоната излезе от рецесия в средата на 2013 г., но е заседнала в първи стадий на пълното възстановяване досега.

Бизнес доверието се възстановява от замразяването на отношенията с Русия, но последните показатели сочат, че 2014 г. е приключила неуспешно. Нова рецесия е последното нещо, от което Европа се нуждае. Това ще направи още по-трудно положението на страни, като Италия, които обслужват своите огромни дългове и може да разпалят реакция срещу строгите икономии, които вече заплашват да свали правителството на Гърция.

Ако Драги не предприеме действия на 22 януари, може да е само защото той иска да запази нещо в резерв за гръцките избори, които може да доставят още един удар към еврозоната.

В Германия управлението на организациите е затруднено от намалялата производителност, а във втората по големина икономика в еврозоната – Франция, положението също не е цветущо, споделя тревогите си Джеръми Стреч, началник на Forex Strategy: „Ако станем свидетели на по-нататъшно отслабване на френската икономика, това наистина ще засили степента на тревога в еврозоната и това ще залегне като първостепенна грижа. Въпреки това перспективите пред германската икономика са далеч по-добри, отколкото тези на останалите западни пазари, така че предложенията следва да дойдат точно от там“.

Италианският сектор на услугите също се свива за първи път от три месеца насам, като през декември цялостната дейност на търговци, подизпълнители и инвеститори претърпява спад. Продажбите също не са задоволителни според окончателния PMI индекс на Markit, който се основава на изследвания върху хиляди компании в целия регион и се смята за надежден показател.

Намаляването на лихвените проценти до почти нулеви стойности и ниските заеми на банките не работят, така че Марио Драги трябва да направи това, което централните банки в САЩ, Великобритания и Япония направиха, а именно изкупуването на държавен дълг, което да вкара пари в икономиката, допълва изданието.

Но много икономисти не са убедени дали това ще бъде достатъчно ефективно. Всеобщото мнение е, че незначително намаление на и без това ниските лихвени проценти е слабо вероятно да доведе до бум, независимо дали става дума за растеж или инфлация.

Дори и с политиката на ЕЦБ, усещането сред икономистите е, че инфлацията и растежа се очаква да останат болезнено слаби, предизвиквайки опасения на друга финансова криза. Тези страхове са подпомогнати от вероятността, че Гърция може да напусне еврозоната съвсем скоро, въпреки опроверженията от тяхна страна.