Решението на Германия да се включи в бойните действия срещу “Ислямска държава“ маркира повратна точка в досегашната политика на Федералната република на непряка намеса във военни конфликти в света. Вместо изтребители, Германия изпращаше военни специалисти и оръжия в подкрепа на воюващите кюрди в Северен Ирак. Кървавите атентати в Париж обаче преобърнаха политиката на канцлера Ангела Меркел на 180 градуса. Това коментира в интервю за радио "България" политологът проф. Йоахим Краузе, ръководител на Института по политика на сигурността към университета в Кил. 

Той няма съмнение, че решението за участие в бойните действия в Сирия е правилно и не противоречи на международното право. Берлин се позовава както на резолюцията на ООН след атентатите в Париж, така и на собствената си конституция, която дава право на самозащита. И не на последно място Германия изпълнява съюзническия си дълг към Франция.

"Обществото е раздвоено, защото от една страна хората са напълно наясно, че трябва да помогнем на Франция и да се борим срещу ИД. Но от друга страна, хората не могат да си представят, как точно ще изглежда ангажимента на Бундесвера в Сирия, каква е стратегическата цел и какво трябва да постигнем след атентатите в Париж. Все още съществуват много неясноти", посочва професорът.

Краузе обясни, че тероризмът не може да бъде победен само с бомби и  санкции, нужна е и сила.

"Не може обаче да се победи и само със санкции, особено когато са насочени срещу халифат, който вече съществува на територията на Сирия и Ирак. Нужна е сила. Това е и причината за разпалената дискусия в Германия. Според мен не е правилно да се твърди, че западният свят не предприема мерки срещу финансовите източници на терористите. От години, особено страните от Г7, се борят с това, имат създадена работна група, за да прекъснат нелегалните парични трансфери. От друга страна обаче, говорим за нефункциониращи държави, каквито са Сирия и Ирак, и е естествено, че винаги се намира начин рестрикциите да се заобикалят, да се продава петрол по нелегални канали, а ИД се финансира именно оттам.

Краузе поясни, че през последните 15 години в Германия се е наложило едно трайно пацифистично отношение на политиците към военните конфликти в света. По думите му широко е застъпен скептицизмът към всякаква военна намеса, като аргументът е, че политическите проблеми не могат да се решат с военна сила. Само че това твърдение вече е далеч от реалността, в която живеем, и Германия с право е критикувана от съюзниците си. Те все по-често упрекват германците, че носят цялата тежест на плещите си, а Германия наблюдава отстрани и дава акъл, обяснява още политологът.

Краузе  не смята международните преговори във Виена, където в края на октомври беше отбелязан напредък, за застрашени. По-скоро външният министър Щайнмайер се надява, че военната операция на Бундесвера ще подпомогне дипломатическия процес. Неговата цел е да постигне разбирателство между сегашния режим в Сирия, свободната сирийска армия и останалите военни формирования, които не се числят към ИД.

Според мен тази цел е трудно постижима, но може би Щайнмайер ще има успех, а планираната военна операция може само да му помогне. По този начин ние даваме ясен сигнал, че сме готови да се борим срещу ИД. Опасността от терористични атаки в Германия и сега е висока, много висока. Не изключвам атентати, но тази опасност съществува независимо от това, дали ще участваме във военни действия срещу ИД или не. Може би рискът от терористични атаки ще се увеличи, но ние винаги трябва да го съпоставяме с потенциалната заплаха от разпадане на Алианса. Германия не може да продължава да наблюдава съюзниците си отстрани и да ги оставя сами да действат. Ами ако ние изпаднем в положение да имаме нужда от помощ? Тогава не бива да се учудваме, ако никой не ни помогне", коментира още Краузе.

Според него  Алиансът е застрашен,, защото през последните 15 години НАТО е заприличало на измършавял болен човек. Интеграцията значително запада. Освен това Алиансът е разкъсван от политически конфликти - между Севера и Юга, между Запада и Изтока. Свидетели сме и на разправии между американците, от една страна, и европейците - от друга. Подобни тенденции не вещаят нищо добро за НАТО, смята немският политолог.