Аристотел Папаниколу, Георг Демакопулос
publicorthodoxy.org

Вестник "Ню Йорк Таймс" публикува есе, което разкрива и критикува начините, по които Владимир Путин експлоатира православното християнство, за да повишава своя международeн имидж. През лятото на 2014 г. повдигнахме тези въпроси в кратък пост за блога на Гръцката православна архиепископия, в който се опитвахме да намерим отговор защо  както последователите на източно-православната, така и тези на западната църква не достатъчно добре разбират православното учение. 
Учени от Америка и Европа напоследък приписват религиозни мотиви и в действията на Владимир Путин. Православното християнство ли е виновно за военната му агресия и реакционни политики, за антизападната му реторика?

Абсолютно не.
Идеята, че украинската криза има религиозни причини, е както фактически невярна, така и оскърбителна от религиозна гледна точка. Което е още по-лошо – тя е политически несъстоятелна и глупава, заиграване с  любимата история на Путин за 

културна война

И все пак, идеята печели популярност сред влиятелните западни политици. Шведският министър на външните работи Карл Билд наскоро заяви, че усилията на Путин да дестабилизира Украйна и неговата "антизападна и антидекаденска линия" в политиката  са "изградени върху дълбоко консервативни православни идеи". Иронията е, че и двамата - г-н Билд и Путин, които имат противоположни политически цели, използват поразително сходна погрешна представа за православното християнство – нещо, което е  несъвместимо с ценностите на модерния Запад.
Г-н Билд не е единственият световен лидер, който не приема, че може да има съвместимост между  съвременност и православие. От началото на 90-те години на миналия век американската и европейската външна политика до голяма степен се оформиха от политическата теза, която пръв проповядва професорът от Харвард Самюъл Хънтингтън. Хънтингтън твърди, че както славяно-православните, така и ислямската "цивилизации" не са в състояние да приемат демокрацията от западен вид. Предполагаше се, че техните религиозни и културни традиции са твърде примитивни, за да приемат принципите на Просвещението, защитавани на Запад. Неотдавна консултантите по външна политика Моли А. Маккеу и Грегъри А. Манияти в свои коментари изразяват подобни идеи, свързвайки  "оживлението" на "ортодоксалния морал" на Путин с неговите "експанзионистични виждания" и репресивна вътрешна политика.
Само много повърхностни анализатори могат да твърдят, че действията на Путин са мотивирани от православната християнска вяра. Той всъщност не прави нищо повече от прикриване на собствените си политически цели зад булото на някакви морални принципи. Усилията на Путин да криминализира хомосексуализма или публичното богохулство са просто функция на чисто

 политически сметки,

 а не на конкретни законодателни мерки, произтичащи от православната християнска вяра.
Проследявайки историята както на Изтока, така и на Запада е видно, че политическите активисти редовно се опитват да укрепят своите позиции, като демонизират религиозните възгледи на другите. Путин се стреми да се представи като храбър защитник на традиционните руски ценности в противовес на упадъка и липсата на морал на Запад, именно защото вярва, че връзката му с каузата на самоусъвършенстващото се християнство ще му позволи да осъществи заявеното от него желание да интегрира отново Беларус и Украйна към потомствените евразийски земи на Русия.
Това няма нищо общо с православното християнство, а е класически политически ход – хвърляне на прах в очите на обществото. И това далеч не е прецедент или запазена марка на Путин. Обличането на политическата амбиция в дрехите на традиционните ценности ни връщат към времето на Цезар Август - и по основателни причини. Това риторическо шоу е често явление и за съжаление има огромен ефект.
Билт би трябвало да знае по-добре, а може би го знае. Но по-сложен анализ на религиозната реторика не са му от полза нито на него, нито на неговите неоконсервативни американски поддръжници. Това би подкопало желанието им да нарисуват украинската криза като преувеличен сблъсък между Изтока и Запада, където Западът е модерен и добър,  а Изтокът - опасно религиозен и тоталитарен.
Гледната точка за "сблъсък на цивилизациите" разчита и на недостатъчното познаване и вникване в православната история и доктрина. През последното десетилетие ерудити категорично смятат, че предполагаемото културно разделение между православния Изток и християнския Запад до голяма степен е било политическо изобретение, започнало преди векове.

От другата страна, както г-н Билд, така и Путин преувеличават

несъвместимостта на православието и съвременния Запад, 

защото им позволява да обрисуват политическите вълнения в Украйна като нещо различно от това което са, а именно - политическа криза, предизвикана от взаимосвързаността и ожесточена конкуренция в рамките на световните финанси и стоковите пазари.
Важността на тези въпроси се простира отвъд сегашната криза между Русия и Украйна, защото православието е доминиращо направление на християнството в много други глобални горещи точки, включително на Балканите и Близкия изток. Ако бъдат удовлетворени икономическите и политическите интереси на Запада в тези региони, тогава ние трябва спокойно да се противопоставим на различията между православието на Изток и това на Запад. По ирония на съдбата, обаче, основите на демокрацията, международната търговия и християнството произхождат от самите места, представени от г-н Билт и Путин като несъвместими със западния свят.
В нашия свят -  както Западът, така и Изтокът - предлага достатъчно реални примери, в които религиозните убеждения покваряват обществените отношения и външна политика. Не е нужно да създаваме нови, вярвайки на реториката на Путин.