Финансовите министри от Еврозоната одобриха късно снощи новата спасителна програма за Гърция, която предвижда отпускането на 86 млрд. евро през следващите 3 години. С тях ще се покрият задълженията на страната към международните кредитори, ще се възстановят банките и ще се реформират икономиката и администрацията.

Така беше избягната вероятността от втори мостови заем от Европейския механизъм за финансова стабилизиране, в който участва и България.

Първият транш ще е от 26 млрд. евро и ще бъде изплатен на части. Още в четвъртък ще бъде изчистен заемът от 7,2 млрд. евро, който бе даден през юли на Атина от ЕМФС. 3,2 млрд. ще покрият падеж на дълг към Европейската централна банка. 

По-голямата част обаче, ще бъдат дадени за покриване на спешни нужди на гръцкото правителство, включително за бюджетни плащания, както и за премахването на капиталовите ограничения и стабилизиране на банките. Вторият транш от 15 млрд. евро ще бъде платен преди средата на ноември.

Спасителният пакет предвижда и 25 млрд. евро резерв за погасяване на задължения от рекапитализация на банките, ако се прецени, че такава е нужна, след като наесен се направи стрес тест на банките.

След 6-часово заседание на Еврогрупата шефът ѝ Йерун Дейселблум изрази задоволството на министрите от широкообхватните и амбициозни реформи, които гръцкото правителство обещава да направи в замяна на финансовата помощ и изрази увереност, че те ще възвърнат конкурентоспособността на икономиката ѝ и доверието на кредиторите.

Гръцкото правителство се ангажира с 35 мерки, сред които да либерализира енергийния пазар, да премахне постепенно ранното пенсиониране и да преразгледа системата за социално осигуряване, да намали цените на генеричните лекарства, да деполитизира на администрацията и да рекапитализира банките.

Изпълнявайки реформите, още догодина Гърция трябва да постигне 0,5% бюджетен излишък, който да нарасне до 1,75% през 2017-а и до 3,5% през 2018 г. Настоящата бюджетна година трябва да приключи с дефицит от 0,25%.

Вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис заяви, че решението на Еврогрупата "слага край на несигурността около Гърция през последната половин година" и ще позволи връщането на икономиката ѝ към растеж.

Фондът за приватизация, от който Атина ще покрие част от нуждите си, ще бъде създаден до края на годината, като работна група ще направи предложение за дейността му до края на октомври, реши още Еврогрупата. 50% от приходите му ще са за връщане на дълга, а останалите ще се поделят между дълга и инвестиции за гръцката икономика.

Според Дайселблум Гърция ще може да си плаща задълженията чрез програмата за реформи и няма да е нужно допълнително преструктуриране и намаляване на дълга. Устойчивостта на дълга е главно условие на МВФ да се включи и в третата програма за спасяване на Гърция, като той предлага това да стане чрез ново "подстригване".

Фондът ще прецени през октомври дали да го направи, но дотогава Атина трябва да е приела и отложената пенсионна реформа, промяната на данъчната система и управлението на банките. Те бяха обещани на европейските лидери през юни, но след това гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че те ще бъдат приети по-късно.

Преди да бъдат преведени първите средства на Гърция по новата програма, тя трябва да бъде одобрена от 6 парламента и от борда на спасителния фонд на Еврозоната (Германия, Австрия, Естония, Латвия, Испания и Португалия) – Европейският механизъм за стабилност. Заседанията са насрочени за идната седмица.