САЩ да не се стреми към безусловна победа в Сирия, а да избере по-малко патетична цел: да завърши войната с най-малки загуби. Това пишат анализаторите Гордън Адамс и Стивън М. Уолт в "Ню Йорк таймс".

Според тях в продължение на четири години американската политика в Сирия е изграждана върху твърдението, че „умерената” сирийска опозиция представлява нещо повече, отколкото всъщност е. След като Русия "влезе в играта, отговор на правителството станаха по-големи упования при едновременно осъждане на Москва.

„Колкото и отблъскващи да изглеждаха за мнозина американци и европейци действията на руския президент Владимир Путин в Крим и на Украйна, намесата на Москва в Сирия може да се окаже надежда за измъкване от това блато”, пишат още авторите.

Путин е прав, че само стабилно правителство и сигурност ще позволят на сирийските бежанци да се завърнат у дома. Русия има в Сирия ценни лостове за влияние, които сега липсват на САЩ: военна поддръжка на земята, връзка със слабия, но все пак функциониращ режим в Дамаск, работещи отношения с правителствата на Иран и Ирак, споразумение за обмен на разузнавателни данни с тези две държави, които може да включат ирански съюзници като „Хизбула”.

„Американските власти трябва да престанат да удрят с юмрук по масата заради руската намеса, да признаят, че студената война е в миналото, и да се заемат с държавното управление”, съветват още авторите.