Янис Варуфакис знае, че ще каже нещо, което крие в себе си огромна експлозивна сила. Той замълчава за момент. "Не бива на никого да разказвате за това, то е само между нас", заявява бившият гръцки финансов министър в конферентен разговор с мениджъри на хедж фондове. След това се засмива. "А дори да го разкажете, аз ще отричам".

И след това той разказва как се е опитал да хакне компютърните системи на собственото си финансово министерство, за да може тайно да работи над паралелна платежна система за Гърция. За всеки случай – ако някой ден банките в страната затворят.

Според разказа преподавателят по икономика е получил заповед от гръцкия премиер Алексис Ципрас преди изборите през януари да се подготви за случай, в който някой ден банките биват принудени да затворят.

"Премиерът, преди да стане премиер и да спечели изборите през януари, ми даде зелена светлина да съставя План Б. И аз събрах много способен екип, малък, защото трябваше да действа в крайна секретност. Започнахме да работим от края на декември. Нека да ви опиша политическите и институционалните пречки, които затрудниха завършването на плана и осъществяването му. Но да ви дам пример. Вземете първите минути след затварянето на банките. Банкоматите не работят и трябва да има система за паралелни плащания, така че икономиката да продължи да функционира, а у населението да се създаде усещането, че държавата контролира положението и има план.

Това, което планирахме, беше следното: има страница на данъчната служба както във Великобритания, така и другаде, където гражданите влизат, използват кода си и прехвърлят чрез интернет банкиране средства към данъчните си сметки, така че да платят ДДС, данъка върху доходите си и др. Имахме намерение да създадем тайни сметки, свързани с всеки личен данъчен номер, без да кажем на никого... С натискането на едно копче щяхме да можем да издаваме пин код на всеки данъкоплатец“, разказва Варуфакис.

"Да вземем например случай, при който държавата дължи 1 млн. евро на фармацевтична компания за закупуването на лекарства за сметка на националната система за здравеопазване. Бихме могли веднага да създадем дигитален превод по тази данъчна сметка на фирмата и да им дадем един пин код, така че те да могат да го използват като паралелен механизъм за плащане към всички други. Успоредно с това ще се извършват и данъчни плащания към държавата.

Това би създало една паралелна банкова система и щеше да ни даде глътка въздух, докато банките бяха затворени заради агресивната политика на Европейската централна банка. Този план се разви много добре и много бързо бихме могли да го разширим, като използваме приложения за смартфони. Можеше да се развие в успоредна система, свързана с еврото, но за една нощ можеше да се прехвърли към новата драхма".

Въпреки това Варуфакис се е срещнал и с немалко трудности.

"Главният секретар по държавните приходи в министерството се контролираше напълно и пряко от Тройката. Не беше под мой контрол като министър, а се контролираше от Брюксел. Главният секретар се назначава по определена процедура и се контролира, както и целият механизъм. Сигурен съм, че само като го чувате, ви настръхва косата. Тъй като главният секретар по информационните системи беше под мой контрол като министър, назначих един приятел от детските ми години на този пост. Той беше преподавател в Университета Колумбия в САЩ. Назначих го, защото му имах доверие да развие тази система. Една седмица, след като се настанихме в министерството, ми се обади и ми каза, че контролира хардуера, но не и софтуера. Софтуерът принадлежи на Тройката, която контролира Главния секретариат по държавните приходи".

Гръцкият всекидневник Kathimerini публикува онлайн целия разговор. Досега Варуфакис още не е коментирал темата. Ако написаното е вярно, става ясно колко далече е искал да стигне бившият финансов министър в спора си с международните кредитори.

Бившият министър на финансите е смятан за архитект на трудната позиция в преговорите, с която Гърция се изправяше през последните месеци срещу международните финансиращи организации. След изборите през януари страната отказа по-нататъшно сътрудничество с Тройката от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.

В края на юни ситуацията ескалира. След като премиерът Алексис Ципрас насрочи референдум за мерките за строги икономии, помощната програма изтече, без да бъде подновена. Страната не изплати вноска към МВФ. В резултат на това банките бяха принудени да затворят, а капиталовият трансфер се регулира. Гърците не можеха да теглят повече от 60 евро на ден, икономическите щети са огромни.

Варуфакис се застъпваше за излизане от еврозоната. Но Ципрас реши накрая да направи обратен завой и изгони Варуфакис от Министерството на финансите.