Реакцията на руското общество по повод кръвопролитието в Париж бе коментирана в "Новая газета" от Артемий Троицкий в статия след многолюдния митинг на мюсюлмани в Грозни срещу карикатурите на Мохамед.

За изминалата година думите "Европа" и "европейски" станаха не толкова ругатни (има доста да догонват висотите на "Америка"), а отчетливо презрителни и пренебрежителни, пишеТроицкий. Ако по-рано понятието "европейски" се асоциираше с комплименти от типа на "изискан", "образован", "качествен", то сега народният речник на синонимите ще ви даде по-скоро попадения като "извращеняци", "слабаци", "развратници", "деградирали".

Троицкий посочва, че руснаците "с удоволствие се присмиват на великата европейска цивилизация с нейната култура и система от ценности", без да се свенят да ползват множество от материалните й блага. Този активен антиевропеизъм дори не се нарежда "отгоре", а пълзи "отдолу", допълва авторът.

Според него тази реакция е станала "максимално нагледното потвърждение на тезата, че "Русия не е Европа".

Текстът, написан преди многохилядните протести в Южна Русия и в частност този в Грозни в понеделник, казва, че миналогодишната "укрофобия" е шокираща, но обяснима с тоталната телевизионна пропаганда и заиграването с постсъветските комплекси на руснаците.

"Но в драмата с "Шарли ебдо" не бяха засегнати никакви национални, политически, исторически или географски интереси на Русия. Освен това голямата част от населението на страната изобщо не се отличава с особени симпатии и търпение към Мохамед. И въпреки това реакциите са от типа на "Сами са си виновни либералите осквернители – за какво им беше да се подиграват със светините". В изчистен вид това е формулировката на религиозните фундаменталисти, но с козметични корекции тя бе подкрепена от политици, депутати, културни дейци и журналисти. "Свобода? Каква ти свобода!"

Троицкий обобщава, че "руското обществено мнение реагира така, сякаш сме мюсюлманска страна – при това държавата ни е светска, а населението в болшинството си е безбожно (макар че обича да се представя за православно). Удивително? И още как! Бих го формулирал още по-сгъстено: отвращението на болшинството руснаци към т.нар. европейски ценности е по-силно, отколкото неприязънта им към исляма и ненавистта към терористите. При това от последните – за разлика от френските карикатуристи – нашият народ е страдал, и то жестоко".

Според него в светлината на случилото се през последната година днес Русия се позиционира спрямо Европа като страна от Близкия изток или Северна Африка. "С Европа имаме географска близост, тесни икономически връзки и диаспора, разположила се от Финландия до Испания. При това има пълно отчуждение в ценностните ориентири, нравствените приоритети и прочие обекти от хуманитарен характер, които, впрочем, определят европейския дух."

Това не е нещо принципно ново, допълва авторът - просто Русия се връща във времената преди Петър I, когато отношенията й с Европа винаги са били войнствени, понякога прагматимни, но никога близки и роднински.

Троицкий припомня, че с отварянето на прозорец към Европа този руски владетел е реформирал Русия като европейска държава. Но реално то е засегнало много тънък пласт от населението - през XVIII век това е била аристокрацията, а през XIX век към нея се присъединява и градското професионално съсловие и интелигенцията. И всички те - дори прочутите славянофили - са били 100-процентови европейци и "страшно отдалечени от народа".

Преброяването от 1897 г. показва, че грамотните в Русия са били 21%, в селата са живеели 87% от населението, а и в хилавото градско малцинство значителен дял да представлявали дребните търговци и предприемачи, по-близки не до Европа, а до черносотничеството (бел.ред. - събирателно название на движение на консервативните, антисемитски, монархистки и православни кръгове в Руската империя).

Казано накратко, руските "европейци" са били 10-15% - колкото са и днес, твърди авторът.

Той смята, че "колкото и да е странно, най-дълбокият и успешен опит да се европеизира Русия е на болшевиките - марксизъм-ленинизмът, за разлика от полуазиатското "православие-самодържавие", бе стопроцентова европейска идеология, основана на идеите и патоса на Просвещението".

Благодарение на нея са се появили "симпатичните страни на съветската власт" - масова грамотност, интернационализъм, напредък в науката и образованието. "Макар че, както знаем, експериментът не успя докрай: говореше се за равенство и братство, но за свободата съвсем забравиха, грамотността се обърна в доносничество, инетрационализмът - в периодично оказване на "братска помощ", комунизмът - в диктатура на номенклатурата и застой. И въпреки всичко за голяма част от Европа СССР бе противник, за по-малка (включително еврокомунистите) - съюзник, но при всички случаи бе понятен опонент/партньор в обща игра."

Превръщането на Русия в нов, макар и екзотичен, "европейски дом" стана при перестройката и с либералните и икономическите реформи от 90-те години.

"Но под лъскавата опаковка на безсмисления новоруски либерализъм и безпощаден капитализъм тежко тътнеше нещо огромно и тъмно. Мислехме си, че ще се разнесе със задълбочаването на интеграцията, ръста на благосъстоянието и прочие терапии. А стана обратното: под мъдрото ръководство и направляващо въздействие на телепропагандата до набухна, разду се и преля навън. Русия се изправи и с кеф се хвърли в своя изконен феодален домен, многократно описван от русофили и русофоби от всички времена и места.

Можем да смятаме това за триумф на "народността" - сиво-мъдрите маси отхвърлиха наложените им отвън ценности."

Но Троицкий обръща внимание на два важни момента. Първият е, че е доста мътна идеологията на "новото средновековие", действаща по-скоро на емоционално ниво. Вторият е, че тържествуващият в Русия от ХХI век мироглед прилича на тъпа карикатура - доборжуазен и отпреди Просвещението, той може да е бил актуален през XIV век, но бързо е започнал да остарява през XVII век.

До украинско-кримските събития никой не се съмняваше в "европейскостта" на Руската федерация, казва авторът. Вярно, вместо демокрация има автокрация и проблеми с правата на човека, но в културен план, като манталитет, като обща цивилизованост, ние, руснаците, разбира се, сме "бели хора".

"Но бясната, първоначално възмутено-издевателска, а после и конкретно агресивна, реакция на руската държава и нейните граждани на стремежа на съседна Украйна да стане част от реална Европа ни накара да се усъмним в нещо, което доскоро се разбираше от само себе си.

Изглежда, че изтече срокът на годност на европейската принадлежност на Русия. Или, ако перифразираме Александър Зиновиев, то, според мен, за европейска може да бъде смятана тази страна, която искрено иска да бъде европейска."

"Днешна Русия няма нито съюзници, каквито имат страните от Европа, нито сили, както е при Китай, нито желязна религия, както е при арабите. Тя е някакъв "непознат звяр". Не особено понятна и за собствените си жители, както казва Тютчев. Бяхме отвикнали от нея за около 300 години, но ще трябва да си я припомним."