Уолтър Ръсел Мийд,  Unintended Consequences

Външната политика и забавно нещо: резултатите са често обратни на желаните . Беше ясно, че президентът Трумп отиде на двете европейски срещи на върха (срещата на НАТО в Брюксел и срещата на Г- 7 в Сицилия) с намерението да отправи тежко/ важно послание. Но реалният резултат от неговата намеса/ присъствие бе намаляване на американското влияние в Европа, правейки на Меркел и Макрон прекрасни политически подаръци.

Меркел вече е занесла чека си в банката; Негативните послания на Тръмп и неговия доста агресивен недипломатичен език, представен в германската преса, й позволиха да постави в ред партията си, да омаломощи своите социалдемократически опоненти и да подготви почвата за някои много необходими промени в политиката, след като изборите в Германия приключат.

Със САЩ и Великобритания, които са  "ненадеждни" в момента, както казва Меркел, Европа трябва сега да се погрижи повече за себе си. Това е печелившо послание в Германия. Притеснителното за Съединените щати е, че те винаги са били фактор в германската политика, а сега Тръмп прави Джордж Буш и Роналд Рейгън популярни в Германия. Неговата едностранчивост, анти-немска реторика, откритият му скептицизъм относно промяната на климата са лош знак за чувствителните към тази тема германци; от крайната левица до крайната десница, едва ли има човек в Германия, който да не е бил обиден и раздразнен от изявленията на Тръмп. Ако Тръмп се държеше по-дипломатично в Брюксел и Сицилия, декларирайки любезно и изтънчено желание за сътрудничество, приветствайки сърдечното американско-германското приятелство и възхвалявайки Ангела Меркел като ръководител, сега тя щеше да се опитва да разбере как да се дистанцира от нежелано и политическо вредно сближаване със САЩ. Но в този случай тя може да критикува Тръмп, да дистанцира администрацията и партията си от непопулярния американски президент и да направи всичко, запазвайки своята неотменна лоялност към най-високите ценности на западния алианс.

Това е живителна глътка въздух за нея. Традиционно в немската политика, дясноцентристката коалиция е за по-тясно сътрудничество със Съединените щати; 50-те години на миналия век бяха много плодотворни за техните отношения, тъй като много германци се притесняваха от съветската заплаха и предпочитаха близки отношения със САЩ. Оттогава, например, по време на войната във Виетнам, и отново по време на войната в Ирак, германската левица беше в състояние да играе с американската карта срещу десницата.

Но  не и този път; Меркел е заела категорично  антитръмп позиция; Социалдемократите няма да се налага да викат "Ние също!"

Междувременно чувството за безпокойство, което мнозина германци ще почувстват като непредсказуеми промени в геополитическия пейзаж, също се превръща в предимство за Меркел. Нейното присъствие действа успокояващо на германците, които са й се доверили; много избиратели ще смятат, че време е неподходящо да се рискува с деструктивни промени в германското правителство.

И накрая, неочакваните „търкания“ с Тръмп помагат да бъде погребана  останалата горчивина у десницата в Германия, предизвикана от инициативите на Меркел, свързани с миграционната вълна, които предизвика първите признаци на огромна пропаст между обществото и Меркел, след като пое управлението на страната през 2005 година. Това ще доведе до консолидиране на десницата, за сметка на левицата, която губи своите козове, а избирателите ще предпочетат стабилността пред промяната. 

За всичко това Ангела Меркел дължи на Доналд Тръмп сърдечни благодарности, макар че се съмнявам, че тя ще му изпрати благодарствена бележка или че той ще бъде доволен от това, ако Меркел го направи.

Отзивчивостта на Тръмп да посети германските консерватори може да се окаже по-голяма услуга за французина, който в момента влезе в Елисейския дворец. Емануел Макрон /получи сериозна подкрепа/ засили позициите си в момент, в който предстои може би към най-важният кръг от разговори между Франция и Германия през последния половин век.

Причината: несигурността и притеснението на Германия, която сега се нуждае от силно партньорство с Франция повече от всякога. Меркел не може да си позволи трусове в ЕС покрай френско-германските различия и сега може да се възползва от особеното положение, в което се намира светът, за да засили сред общественото мнение в Германия необходимостта от отстъпки по отношение на  Франция (и други по-неплатежоспособни държави в Европа), което би било невъзможно при други обстоятелства.

Германия в момента е в лоши отношения с Русия, има проблеми със САЩ, губи Великобритания като партньор в ЕС и просто не може да си позволи да види ЕС отслабен. Има само един начин да се защити ЕС и да се стабилизира тежестта на Германия в него, а именно да се даде нов тласък на френско-германското партньорство. Това не може да бъде направено без повече отстъпки при управлението на еврозоната, каквито Германия не е била склонна да направи в миналото.

Макрон и екипът му имат уникална възможност да изготвят план за реформа в еврозоната, която германците всъщност биха могли да приемат. Това е нещо, което никой френски президент не е имал възможност да направи през последните 20 години. Това представлява историческа възможност за новия отбор на френския президент.

Възстановяването на френското влияние в ЕС няма да бъде добра новина за Великобритания; за съжаление вероятно част от цената за Франция ще бъде по-малко протекционизъм в преговорите за "Брексит".  Но като цяло, бавното изчерпване на жизнеността на еврозоната и отслабването на ЕС през последните десет години е бедствие за Запада и за световния ред. Ребалансиращият ЕС може да бъде по-малко отворен и по-малко атлантически, отколкото повечето американски експерти по външна политика биха предпочели, но развитието на обединена Европа е основен американски интерес от 40-те години на миналия век и до днес.

Тръмп не отиде в Европа, за да накаже Великобритания, нито да награди Германия или да насърчи Франция, нито пък възнамеряваше да съживи европейския проект. Но той може би направи точно това. Очакват ни интересни времена занапред.

Превод: Faktor.bg