Полша блокира заключенията от срещата на лидерите от ЕС в знак на протест срещу преизбирането на ТусПолша блокира заключенията от срещата на лидерите от ЕС, след като те назначиха за втори мандат председателя на Европейския съвет Доналд Туск.

Министър-председателят на Полша Беата Шидло обяви, че няма да подкрепи общите заключения на срещата на върха в знак на протест срещу удължения мандат на сънародника ѝ.

Управляващата партия "Право и справедливост" обвинява бившия премиер в подривна дейност срещу правителството.

Варшава нямаше право да блокира назначението на Туск, подкрепен от останалите лидери. Тя обаче разполага с вето върху останалите теми от дневния ред, които вече бяха подготвени в проектодекларация между правителствата. След ветото заключителният текст от срещата няма да има юридическа стойност. Планираните заключения бяха свързани със свободната търговия, финансовите въпроси, миграцията, сигурността и отбраната.

Лидерите на ЕС заседават днес без представител на Великобритания. Държавните и правителствените ръководители ще обсъдят бъдещето на ЕС след напускането на Обединеното кралство. Предвижда се това да бъде началото на разговорите около очертаните от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пет посоки за бъдещето на ЕС до 2025 година.

От правителствените ръководители се очаква да направят корекции и допълнения в текста на политическия документ, който окончателно ще бъде приет на 25 март в Рим по случай 60-ия юбилей на основополагащите договори на ЕС. Декларацията няма правно обвързващ характер, а е по-скоро заявление как Европа смята да остане единна през следващите 10 години след напускането на една от членките на Съюза, на фона на геополитическа и регионална нестабилност.

За разлика от идеите на Еврокомисията, изложи в т.нар. "Бяла книга", текстът,  подготвян от екипите на Доналд Туск и премиерите на Малта и Италия, се очаква да е дипломатически изтънчен и да избягва неудобната формула за Европа на няколко скорости. 

Срещу налагането на модела за твърдо ядро и периферия се обяви България и останалите източноевропейски страни, които се опасяват, че интересите им ще пострадат за сметка на засилената интеграция между старите западни държави в еврозоната. В части от черновата се признава, че някои страни могат да напредват и са се сближават по-бързо в определени области, като оставят вратата отворена за останалите, желаещи да се присъединят по-късно.

Без да се навлиза в конкретни идеи за реформи на ЕС, ще бъдат посочени цели като подсилване на икономическия и валутния съюз, сътрудничество в отбраната и сигурността, и социалната политика.