След силния старт преговорите между Гърция и Македония за разрешаване на спора за името се забавиха значително, тъй като Атина очаква значителни отстъпки от Скопие по ключовото искане за промеми в конституцията, пише в. „Катимерини“.
Миналата седмица министърът на външните работи на Гърция Никос Кодзиас трябваше да посети Скопие, но спадът в инерцията на преговорите отложи пътуването му за неопределено време.
Различията, които стоят между представителите на двете държави могат да създадат условия, в които посещението на гръцкия външен министър да не се осъществи през месец март. Когато то се случи, ще бъде с първия за последните 12 години директен полет между Атина и Скопие. Кодзиас трябва да представи в Скопие гръцките предложения за бъдещото име на Р Македония.
Междувременно в Скопие пристига американският помощник-държавен секретар по въпросите на Европа и Евразия Уес Мичъл. В изявление, публикувано преди неговото пътуване, Държавният департамент обяви, че Мичъл ще потвърди подкрепата на САЩ за „евроатлантическите стремежи“ на Македония и за „продължаващите преговори с Гърция“.
Мичъл ще посети и Гърция в четвъртък. Макар Македония да е изпълнила обещанията си да направи символични промени – като например промяната на имената на международното летище в Скопие и ключовата магистрала, гръцките власти са загрижени за липсата на промяна по същество.
Отказът на премиера на Македония Зоран Заев да обмисли преразглеждане на конституцията на страната му само подклажда опасенията на Атина.
Вместо това Заев настоява за изготвянето на международен договор, като отбелязва, че във всеки случай неговото правителство няма необходимото парламентарно мнозинство, за да прокара конституционни промени.
Още от Свят
Украйна настоява НАТО да отправи покана за членството й следващата седмица
Според Сибига поканата за членство в НАТО ще се превърне в „адекватен отговор на съюзниците на постоянната ескалация на войната, която Русия отприщи“
Евгений Дикий: Украйна разполага с огромен мобилизационен резерв
Страната може три пъти да подмени състава на въоръжените си сили, твърди ветеранът
Лидерът на Хизбула обявява „голяма победа“ срещу Израел
По данни на ООН войната доведе до смъртта на близо 4000 ливанци, разсели близо 900 000 души и нанесе тежки загуби на Хизбула.