"Пуин е гений!", "Украинците са фашисти", "Европа е в упадък" - Людмила Савчук изброява една след друга темите, по които е писала в редиците на армията "тролове", натоварени от Кремъл да разпространяват руската пропаганда в интернет, пише Марина Коренева от Франс прес.

Трийсет и четиригодишната рускиня с големи очи и черни къдрици твърди без заобикалки, че е била войник в информационната война, водена от руската власт - получила тази работа от мистериозната "Агенция за интернет проучвания".

Безобидни обяви за работа, качени на специализирани сайтове, предлагали длъжности като "редактор" или "контент мениджър". На www.hh.ru - един от най-популярните подобни сайтове в Русия, последната е публикувана на 17 март.

Желаещите са поканени да изпращат CV на същия сайт; Агенцията за интернет проучвания поема ангажимента да се свърже с кандидатите. Но те получават вече само стандартен имейл, че молбата е регистрирана, установи АФП.

Людмила Савчук обаче е работила два месеца - до март 2015 г., за тази "агенция", разположена в безлична сива сграда на ул. "Савушкин" в жилищен квартал в северната част на Санкт Петербург.

Мъжът, провел с нея краткото интервю за работа, се представил само с малко име - Олег. Попитал за начало: "Какво мислите за нашата политика в Украйна?".

"Поблазних се от заплатата, също като мнозина други", признава тя - майка на две деца, две- и четиригодишно. Там плащали месечно по 40-50 хиляди рубли (от 650 до 810 евро) - прилична сума за втория по големина град в Русия.

Така Людмила станала част от екип "информационни тролове", сърфиращи из интернет, за да разстройват работата на мрежовите дискусионни форуми, като ги претоварват с постове, възхваляващи руския президент и неговата политика, и същевременно се гаврят с неговите критици. Използването на такива "тролове" стремително се разширяваше от година насам успоредно с конфликта в Украйна и кризата между Русия и Запада.

На Людмила било възложено да поддържа редица блогове в Живой Журнал, livejournal.com - виртуална платформа, на която се представяла ту за домакиня, ту за студентка или спортист. Във всеки от блоговете си помествала положителни статии за живота в Русия, придружени с по някой политически намек. Друга част от работата й било да оставя коментари из дискусионните форуми и новинарските сайтове - средно по стотина на ден.

Всяка сутрин й спускали "задачите" за деня - списък от теми, които да коментира, плюс основните идеи, подлежащи на разпространение.

"Трябваше да тълкуваме всяко събитие така, че да буди възторг от политиката на правителството и на Владимир Путин", разказва тя.

"Украйна одобри реформен план с цел да получи помощ от МВФ. Основна мисъл в коментарите: за украинското правителство военните нужди са по-важни от тези на гражданите", четем в инструкции за поредната мисия, които младата жена показва на екрана на своя смартфон.

От голямо значение била ротацията на персонала.

"Работата е тежка, трябва да се пише страшно много и мнозина ги уволняваха - не бяха компетентни или им липсваше дар слово, за да поднасят тези идеи", обяснява тя.

Повечето служители били млади, често пъти студенти: "Бяха напълно безразлични към политиката и приемаха нещата с голяма лекота. За тях всичко беше просто начин да изкарат пари".

Из просторните коридори обаче младата жена срещала и по-възрастни, ентусиазирани колеги. "Някои виждаха в тази работа истинска мисия, но те не бяха много", уверява тя.

Мястото е строго охранявано. Никой не влиза тук без насрочена среща, заканва се местен гард и отказва да говори повече. Нищо не издава впрочем присъствието на Агенцията, несъществуваща сякаш никъде другаде, освен в публикуваните обяви.

Другите служители не са по-словоохотливи. "Нищо не знам. Бързам, извинете", прошепва ни поредната девойка на излизане от сградата.

Независимите медии в Русия обаче са публикували неведнъж материали във връзка с "Агенцията за интернет проучвания".

Според опозиционния всекидневник "Новая газета", успял да внедри там своя репортерка през 2013 г., на мястото работели 400 души.

"Някои се страхуват. Има камери навсякъде. Други не смятат тази работа за нещо безчестно и срамно", въздиша Людмила. Тя издържала обаче само два месеца и напуснала, защото й писнало "да лъже".