Р. Гончаренко, Дойче веле

Политика или бизнес? Това е най-често дискутираният въпрос, когато става дума за кадрови промени в ръководството на някоя влиятелна медия в Русия. Случаят с медийния холдинг РБК не прави изключение.

От няколко дни всички гадаят защо трима водещи журналисти напускат холдинга. Генералният директор Николай Молибог съобщи, че главната редакторка Елисавета Осетинская, главният редактор на едноименната информационна агенция и главният редактор на печатното издание на групировката напускат холдинга. Официалната версия гласи, че тяхното виждане за бъдещето на холдинга се разминавало с това на ръководството му.

По-скоро политически мотиви

Заместник-министърът на телекомуникации Алексей Волин заяви, че в основата на смяната стояли икономически причини. Също и говорителят на руския президент Дмитрий Песков отхвърли каквато и да било намеса от страна на Кремъл. Бившата главна редакторка Елисавета Осетинская първоначално запази мълчание, но впоследствие спомена за политически мотиви. В интервю за британския "Файненшъл Таймс" тя сподели, че натискът върху холдинга нараснал след информациите по аферата "Панама пейпърс". В публикациите, между другото, става дума и за офшорните сделки на известния челист Сергей Ролдугин, който е близък приятел на руския президент Владимир Путин.

Агенция Ройтерс смята, че има и друга причина: в една от информациите на RBK става дума за огромна ферма за стриди в близост до вероятен "путинов дворец" в Геленджик на Черно море. Според Ройтерс, това "била последната капка, която преляла чашата".

Много журналисти, сред които и председателят на московския журналистически съюз Павел Гусев, също изхождат от политически мотиви за отстраняването на тримата водещи редактори. Председателят на президентския Съвет за човешки права Михаил Федотов казва, че не вярва уволненията да са от икономическо естество.

Натиск върху собствениците

Случаят с РБК предизвика големи вълнения, защото става дума за една от последните големи, и сравнително независими, медийни групировки в една страна, където държавата доминира медийната среда. Съкращението идва от RosBusinessConsulting.

Създаденият през 1993 година холдинг е водещ в сферата на икономическите информации и е медиен партньор на Дойче веле. По данни на холдинга, неговите телевизионни икономически предавания достигат до над 20 милиона зрители месечно. Дъщерята на убития през 2015 година опозиционен лидер Борис Немцов, Жана Немцова, също е работила в този холдинг.

От 2010 година медийната група е собственост на руския милиардер Михаил Прохоров, който се кандидатира за президентския пост през 2012 години и успя да спечели милиони гласове с либералната си реторика. През последните няколко седмици фирмите на Прохоров бяха подложени на силен натиск. Властите обискираха много от офисите му по подозрения за укриване на данъци. Понесоха се слухове, че Кремъл притиска предприемача да продаде РБК.

Нищо чудно редакционната политика на РБК действително да се промени и критиките срещу Кремъл да позаглъхнат. И това няма да е първият случай от този род. Най-известният пример е от над десет години, когато през 2001 година държавният монополист Газпром закупи обичания и влиятелен телевизионен канал НТВ. На силен натиск беше подложен и водещият руски частен онлайн-вестник Lenta.ru. Неговата главна редакторка Галина Тимченко беше уволнена през март 2014 година. Преди това властите предупредиха онлайн-изданието по повод интервю с един от лидерите на украинския екстремистки "Десен сектор". Много наблюдатели съзряха в уволнението на Тимчеко "ясно политическо решение". Редица нейни колеги впоследствие подадоха оставки в знак на солидарност.

Останаха ли въобще критични медии?

С RBK още повече намалява броят на и без това малкото либерални и критични на управлението медии в Русия. Остават само няколко печатни издания, като "Московская газета" и онлайн-порталът Snob.ru, които донякъде запълват нишата. Сравнително толкова голямо политическо влияние и подобен обхват на разпространение като РБК имат още радио "Ехото на Москва" и телевизионният канал "Дъжд". Радиото е собственост на Газпром и много редактори се опасяват от кадрови промени и закриване на цели редакции.

Частният телевизионен канал "Дъжд", който също е партньор на Дойче веле, беше пред закриване през 2014 година - тогава му бе отнет кабелният лиценз. Оттогава насам той са опитва да оцелява като платена телевизия в интернет. В края на 2015 година главният му редактор Михаил Сюгар изненадващо подаде оставка - искал да се посвети на други проекти, обяви той. Говори се обаче че Сюгар е бил принуден да напусне, заради негова критична книга срещу Кремъл.