След сензационната новина от понеделник вечер, че руският президент Владимир Путин спира "Южен поток" заради България, реакциите по света не закъсняха.

"Гардиън" подчертава, че изоставяйки плановете за тръбопровод, доставящ газ за Европа, Русия е хвърлила вината за изпадането на проекта в безизходица върху Европейския съюз. 

Руската икономика, която силно зависи от износа на петрол и газ, през последните седмици се бори с падането на цените на петрола, комбинирано с ефекта от западните санкции, а курсът на рублата спрямо долар достигна нови исторически ниски нива. 

Москва изостави стратегически важен проект, който имаше за цел да укрепи руското влияние в Югоизточна Европа, пише от своя страна "Файненшъл Таймс".

Водеща тема за италианските издания е обявеното от руския президент Владимир Путин от Истанбул решение, че газопровод „Южен поток“ няма да има.

"Путин постави надгробния камък на проекта, който от 2018 г. трябваше да доставя в Европа руски газ, заобикаляйки Украйна", отбелязва италианският икономически всекидневник "Соле вентикуатро оре". 

"Украинската криза, която влоши отношенията между Русия и Запада, намали възможностите за договорка между Москва и Брюксел с цел легализиране на газопровода в съответствие с Третия енергиен пакет на ЕС. Но не само това предвещаваше края на проекта. Той стана много скъп, над 50 милиарда долара според последните оценки, а Русия е все по-затруднена да го финансира. Не само западните санкции изключиха от финансирането международните банки, но и спадът в цената на петрола, от който за Москва идват над половината от приходите, предизвика криза за руската икономика", допълва изданието. 

Решението на Путин обаче ще има пряко икономическо изражение за Италия. Тя още в началото на май беше заличена от трасето на газопровода, който противно на оригиналните планове щеше да спре в Австрия. Но италианската енергийна компания Ени притежава 20 процента от съвместното дружество, което трябваше да строи и управлява онази част от газопровода, извън руска територия. Съдбата на това дружество сега остава неясна. В него 50 процента от акциите държи руската Газпром, а френската компания Електрисите дьо Франс и германската Винтерсхал държат по 15 процента. 

Италианската компания "Саипем" пък започна работа по подводния участък на тръбопровода благодарение на спечелени договори за възлагане на обществени поръчки, последният от които е на стойност 2 милиарда долара и беше възложен през март. 

"По ирония на съдбата вече сглобените тръби и готови да бъдат подложени по дъното на Черно море вчера потеглиха от България към Русия на борда на кораба платформа Кастор 6. 

Като цяло за италианските компании в проекта решението на Путин беше като гръм от ясно небе. Договорите с тях обаче предвиждат големи обезщетения в случай на неизпълнение", припомня вестникът.

Изданието допълва, че чуждите партньори на Русия и Ени дадоха да се разбере, че нямат намерение да подпомагат финансово "Газпром" за реализиране на проекта, а неотдавна италианското правителство каза, че за Италия "Южен поток" не е в списъка на приоритетите. 

Същото очевидно е в сила и за Путин, според когото Русия сега предпочита да ориентира своите енергийни ресурси към други райони на света. Сред тях са Китай, с който Москва сключи договори за енергийни доставки, но също така и Турция, където "Газпром" заедно с компанията "Боташ" планира да построи друг газопровод, който може да се свърже чрез Гърция с Балканска Европа. Освен това чрез газопровода „Син поток“ Турция ще получава 20 процента повече руски газ от януари, тоест около 3 милиарда кубични метра, с 6-процента отстъпка в цената.
Според в. "Република" решението на Путин е подновяване на войната между Русия и ЕС.

Изданието се пита дали не става дума просто за заплаха, а не за категорично решение, така че да бъде накаран ЕС да промени мнението си за газопровода.

Според в. "Стампа" Путин категорично е затворил газовата магистрала заради неконструктивната позиция на ЕС относно проекта.