Това се посочва в коментар на агенция Ройтерс за ситуацията в България и Румъния, публикуван под заглавие "От периферията на Европа Румъния и България се опитват да накарат ЕС да ги приобщи".

"На практика ние си имаме работа със страна от Дивия запад", посочил пред агенцията служител от ЕС, изразявайки огромни съмнения как се прилагат законите в България и дали се живее според правилата на една демокрация. 

Свивайки рамене в смисъл - "какво да се прави", служителят заявил, че не е възможно да се върне историята, че Румъния и България са членове на Европейския съюз. Другите държави трябва да приемат реалността и да се справят с нея, колкото и предизвикателна да е тя.

 Ройтерс посочва, че има все по-голямо разминаване между някогашните стремежи за членство в ЕС и всекидневната реалност на принадлежността към общността.

Вместо да се чувстват притеглени към сърцето на Европа, България и Румъния се оказват на ръба на дебатите, при което техните партньори в ЕС често повдигат въпроси за тяхната обвързаност с върховенството на закона и желанието им да се преборят с корупцията, организираната престъпност и незаконната миграция.

Членството не дава еднопосочен билет към демократична стабилност, икономически растеж и по-големи възможности за всички. Дипломати от други държави членки често дискретно поставят под въпрос доколко разумно е било приемане на двете страни в ЕС, отбелязва Ройтерс.

 "Европейският съюз се разглеждаше като някаква златна дъга на хоризонта", казва специалистката по Източна Европа в Центъра за европейска политика Аманда Пол, имайки предвид представата на много румънци и българи преди присъединяването.

"Като цяло мисля, че и румънците, и българите извличат полза от членството, но все още имат недостиг на демокрация", заявява тя, като обяснява, че ако гражданите искат да разберат разминаването между очакванията и реалността, те би трябвало да обърнат поглед първо към родината си, а не към Брюксел.

"Те би трябвало да са по-разочаровани от собствените си лидери и политици, а не от институциите на ЕС и от това какво ЕС може да направи за тях", казва Аманда Пол, цитирана в анализа на Ройтерс.

 Независимо дали живеят в родните си страни в югоизточната периферия на Европа, или работят в Брюксел, румънците и българите се чувстват все по-изолирани, продължава агенцията.

След присъединяването към ЕС доходите на глава от населението в двете страни постепенно се увеличават - по данни на МВФ с около 30 процента между 2006 и 2011 г., а възможностите за движение и работа в Европа нарастват, но те все още не се чувстват напълно приобщени към съюза на европейските държави.

Румъния и България остават извън Шенгенското споразумение, което позволява свободното движение на граждани в 26 европейски страни, а плановете за присъединяване към еврото са оставени за непосредственото бъдеще.

 Когато някоя от двете страни стане тема на обсъждане в дебатите в ЕС, доста често това е във връзка с въпросите дали те изпълняват целите за по-ефективни съдебни системи или дали правят достатъчно за ограничаването на контрабандата и на наплива от имигранти от изток.

"Ние сме втора категория граждани на съюза и оставаме извън вземането на важните решение в Брюксел", казва 64-годишният инженер Йон Мичу, който живее в Букурещ.

"Нашите политици са некомпетентни и през последните шест години не се борят за това Румъния да има по-силна позиция", заявява той.

На срещите на високо равнище на ЕС лидерите на Румъния и България имат същата възможност да се изказват свободно, както който и да е друг държавен глава или ръководител на правителство, и често го правят. Но когато става въпрос за вземане на решения, особено през последните три години на икономическа криза, София и Букурещ почти нямат думата.

"Вие виждате две страни, които трябва да изразходват доста усилия за преговори и да проявят значително количество добра воля по ключови за тях въпроси като членството в Шенген", казва дипломат от ЕС, запознат с отношенията с двете страни и с границите на тяхното влияние.

"Въпреки че те определено се трудят здраво, това просто им дава по-малко място за маневриране", добавя той.

Друга пречка за тях е липсата на опитни хора, които да движат дипломатическите им усилия. Те са най-новите държави в 27-членния ЕС, поне докато Хърватия не се присъедини през юли, а изграждането на потенциал за вземане на решения и оказване на влияние на срещите отнема време - не само на ниво посланици, а на всички равнища на бюрокрацията и по множеството направления на политиката, с които се занимават дипломатите.

"Когато става дума за важни решения, това е игра за големите и те могат да действат настъпателно, за да направляват малкия кръг, който взема решенията", казва друг дипломат от по-стара европейска сила.

Като пример той посочва преговорите по-рано тази година за дългосрочния бюджет на ЕС от 1 трилион евро, голяма част от който се изразходва за фондове за развитие на по-бедните страни от ЕС, което го прави от решаващо значение за Румъния и България.

 "Когато става въпрос за бюджета, България и Румъния нямат почти никаква дума", казва дипломатът, изразявайки съжаление от липсата им на влияние.

От своя страна служители от двете страни казват, че гласът им винаги присъства в обсъжданията в ЕС, и се питат защо отношението към тях е като към граждани втора категория, когато стане дума за Шенген, който вероятно е най-голямата им болка, пише в анализа си агенция Ройтерс.