Турският президент Реджеп Ердоган се надява да обърне в своя полза най-дълбоката от десетилетие вътрешно-политическа несигурност на страната си. Това пише в свой анализ „Ройтерс”.

Обявявайки края на еднопартийното управление като предателство на "терористи" и "т. нар. интелектуалци", той представя Турция като държава, изправена пред нов вътрешен враг, който по подразбиране може да бъде победен само от лидер, силен като него.

На 7 юни президентът видя как се провалят плановете му за създаване на президентска система - подобна на Франция и САЩ. Тогава управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) изгуби мнозинството си в парламента за първи път от повече от десетилетие.

Надеждите на Ердоган за промяна на конституцията, както и осъзнаването, че тази амбиция зависи от възвръщането на парламентарното мнозинство на ПСР направи предсрочните избори да изглеждат почти неизбежни. Този сценарий стана възможен, след като усилията за споразумение на коалиционно правителство се провалиха. Дори някои членове на управляващата партия признават, че това е резултатът, който Ердоган винаги е искал.

"Той наистина успява да постигне целите си в политиката", каза висшестоящ представител на правителството. "Той получава това, което иска след два месеца на умело управление. Беше ясно от самото начало, че няма начин той да обмисля друг вариант освен самостоятелно управление на ПСР", допълни източникът.

Това обаче е рискована стратегия. Според две нови социологически проучвания ПСР би могла да възстанови мнозинството си и да управлява самостоятелно, но няма гаранции, че това ще стане. Отпращането на турските гласоподаватели към урните толкова скоро след едни избори на раздора, би могло в последствие да намали подкрепата за ПСР, казва Синан Юлген, гост учен в организацията "Карнеги Юръп" и ръководител на базирания в Истанбул аналитичен център EDAM.

"Изглежда така сякаш партията налага принудително предсрочни избори на непокорния турски електорат във време, когато съществуват няколко други предизвикателства, както от гледна точка на сигурността, така и на икономиката", каза Юлген. Той допълни, че несъгласието сред членовете на ПСР би могло да излезе на повърхността.

"Недостатъкът на този политически гамбит на Ердоган е, че ако ПСР в крайна сметка загуби гласоподаватели, ние може да станем свидетели на едно по-открито недоволство от неговото влияние", допълни той.

Висши представители на ПСР, които не желаеха да бъдат възприемани като пречка за евентуално коалиционна договореност, публично отхвърлиха идеята, че Ердоган, който все още запазва властта си над партийния апарат, е против коалиция. Премиерът Ахмет Давутоглу вече описа подобни схващания като "напълно неверни".

Но членове на ПСР признаха, че вече има недоволство от неговата намеса. Мнозина намират, че лобирането му в изпълнителна власт бе причина за спада в подкрепата за ПСР през юнските избори, независимо от конституционното задължение да стои като държавен глава извън партийната политика.

"Ердоган губи хватката си върху партията с всеки изминал ден. И това не са добри новини за него", казва друг партиен представител, който все пак допълни, че е прекалено рано държавният глава да бъде отписан от сметките. "Той иска създаването на президентска система по един или друг начин и не се отказва", добави източникът.

Войнственият президент изпусна няколко възможности да представи силното еднопартийно управление като единствена възможност за Турция, особено във времена на криза като сегашните, когато все повече се разпалва насилието в населения предимно с кюрди югоизток и се засилва заплахата от групировката "Ислямска държава" в северна Сирия.

"Турция е изправена пред нов враг заради резултатите от изборите на 7 юни, които не доведоха до сформирането на еднопартийно мнозинство, в момент когато хаосът в Сирия се задълбочава", каза самият Ердоган в реч миналата седмица. Опирайки се отново на риториката, която до сега му е служила вярно, Ердоган придаде на себе си и на Турция ролите на жертви на един зле очертан заговор, скалъпен от широк кръг врагове, чиито връзки помежду им в най-добрия случай са слаби.

Виновни за това са писателите, учените и журналистите на "паралелната държава" - терминът, който президентът използва за последователите на влиятелния духовник Фетулах Гюлен. Или "сепаратистките терористи" - отпратка към военната групировка на Кюрдската работническа партия (ПКК). "Всеки, който подкрепя или остава ням пред лицето на тази групировка,... е съучастник в нейните опити да пречи на тази нация. Това не са времена, в които можем да бъдем безпристрастни. Тези, които останат безпристрастни ще бъдат елиминирани", заяви Ердоган.

След повече от десетилетие като премиер Ердоган спечели първите преки избори за президент през август 2014 г. и оттогава разширява до максимум властта на предимно церемониалния пост на президента. Според него фактът, че е избран от народа, а не от парламента му, както е било преди, му гарантира повече правомощия, дори и без конституционни промени.

"Сега в страната има президент не със символична, а с реална власт", заяви той. "Независимо дали се приема или не, турската система на управление се промени. Това, което трябва да се направи сега, е да се разясни и потвърди легалната рамка на тази ситуация с де факто нова конституция", каза още той.

Според критици подобни изказвания преди очакваните предсрочни избори вече отбелязват началото на кампания за спечелване отново на подкрепа за ПСР и налагане на идеята за президентство с правомощия в изпълнителна власт. "Той не вижда недостатъци в налагането на предсрочни избори, а само позитиви. От гледната точка на Ердоган смятам, че нещата се свеждат до това", казва още ръководителят на EDAM Юлген.