Десет бойна самолета от военновъздушната ескадрила на Четвърта армия на руските ВВС създават ново напрежение между Москва и Киев и разпалват тревогата за потенциална война в Европа. На 22 декември изтребителите тип „Сухой“ СУ-27 и СУ-30 предстои да бъдат прехвърлени от една руска военновъздушна база в друга: от Кримск край Краснодар - в Белбек край Севастопол на анексирания от Русия полуостров Крим.

Руското министерство на отбраната се опита да внесе успокоение, заявявайки, че въпросните самолети и преди са били разположени в Крим. Извършваните ремонтни дейности в Белбек наложили временно те да бъдат прехвърлени в Кримск, а сега просто се връщали обратно. С други думи: няма никакво основание за паника. Така ли е наистина?

Украинските медии предупреждават, че на полуостров Крим са разположени близо стотина бойни самолети и твърдят, че руски подводници и ракети можели да поразят всяка цел в региона на Черно море. Информационната агенция UNIAN се позова на съобщение на Министерството на отбраната в Киев.

Загриженост в НАТО

Руският външен министър Сергей Лавров наля още масло в огъня. В радиоинтервю той заяви, че в края на декември украинският президент Петро Порошенко планирал "въоръжени провокации" по границата с Крим. И Русия нямало да остави това без последствия. Ударът на Порошенко щял да предизвика съответен противоудар, защото за Русия „Крим е наша страна, това са наши граници. И ние няма да допуснем Порошенко да прокарва там собствените си интереси", заяви още Лавров. Той нарече украинското държавно ръководство "нацистки режим", който искал да атакува рускоговорящите граждани на Украйна в региона на Донбас.

НАТО изрази сериозна загриженост от това ново развитие. "Продължаващата милитаризация на Крим застрашава суверенитета на Украйна и стабилността в региона", се казва в отговор на запитване на ДВ. От НАТО заявяват още, че следят развитието на събитията внимателно и предлагат на Украйна „силна политическа и практическа подкрепа, включително и доставката на сигурно комуникационно оборудване за украинските въоръжени сили до края на годината".

Германското външно министерство също следи със загриженост информациите за прехвърляне на руски военни части в Крим. В официално становище от Берлин се казва следното: "Призоваваме всички страни да не предприемат никакви стъпки, които биха могли да изострят и без това напрегната ситуация в региона. Германия подкрепя гласуваната от Общото събрание на ООН резолюция, която призовава Русия да изтегли своите военни сили от Крим“.

Военна опасност или дрънкане на оръжия?

Германски дипломати в Москва не смятат, че планираното прехвърляне на руски бойни самолети може да предизвика непосредствена военна опасност. Те смятат, че в случая става дума по-скоро за "дрънкане на оръжия" и за демонстрация на сила от страна на Москва след ноемврийския конфликт около Керч и в навечерието на годишната пресконференция на президента Путин.

"Европа със сигурност няма да се окаже във война заради десетте самолета на полуостров Крим" - смята руският политолог Александър Храмчихин от Института за политически и военни анализи в Москва. Той припомня и факта, че още през 2014 година Русия е разположила в Крим десетки свои бойни самолети: "Какъв е тук проблемът? Западът трябва окончателно да е полудял, щом като смята за акт на агресия прехвърлянето на няколко самолета от едно място на друго“, казва той.

Военният експерт Владимир Шербаков не изключва дори вероятността, Украйна да използва предислоцирането на руските самолети като "изкуствен повод, за да увеличи истерията“. Независимият руски военен експерт Павел Фелгенхауер смята, че завръщането на бойните самолети в Белбек само по себе си не е повод за сериозна тревога. Той обаче твърди, че войната все пак наближава: "Не се знае само кога ще започне и какви мащаби ще има“.