Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org

В Русия има много малко хора, на които може да се има доверие, че ще предоставят надеждна картина за това накъде върви руската икономика. Един такъв човек е Райр Симониян, първият руски председател на американската инвестиционна банка Morgan Stanley, а по-късно и на UBS. През 14-годишната си кариера в Morgan Stanley Симонян донесе стотици милиарди долари в IPO, сливания и придобивания и преки чуждестранни инвестиции в Русия. Така че, когато Симониян говори, винаги си струва да го слушате, както в това интервю. Разбира се, трябва да се има предвид, че абсолютната честност, например в критиките към Путин, може да бъде смъртоносна в Русия, независимо от това кой ги прави. Освен това, Симонян не е напълно искрен по отношение на резултатите от всички тези инвестиции в славните години преди 2008 г. Факт е, че почти всички, които са инвестирали пари в Русия, са 

загубили повечето или всичко

инвестирано. Говоря от опита си на човек, прекарал много време в Русия през тези години като консултант на голяма инвестиционна банка.

Независимо от това, Симониян рисува една правдива картина на Русия, която икономически е в задънена улица, със среден растеж от 1% годишно. Страната е напълно откъсната от международните кредитни пазари и броят на новосъздадените предприятия в 140-милионната държава сега е по-малък от този в съседна Финландия с население от едва 5,6 милиона души. Това обяснява защо Morgan Stanley, последната голяма западна инвестиционна банка, която все още е в Русия, иска да се оттегли в началото на 2020 г. след 25 години в страната.

Израснах, казва Симонян, с постоянни санкции в Съветския съюз и това е, което създава манталитета на обсадна крепост. Възможно е да оцелееш със санкции и да го правиш за много дълго време. Но

 това е пътят към автархия и това е път към нищото

 Това е Съветският съюз в края на 70-те години, когато беше ясно, че системата е обречена. Но за да се развиваш, да растеш, трябва да си част от световния процес на научно-технологично развитие, в противен случай никога няма да бъдеш нещо повече от играч от Третия свят. Huawei смяташе, че въпреки това правило може да стане глобален играч, но се оказа, че е гигант на крака от пластелин.
От началото на санкциите руското правителство обича да повтаря, че санкциите ще позволят на Русия да развива своята индустрия, своите технологии в изолация. За съжаление, това е съветската реторика. Да, възможно е да се произведе нещо изолирано от света, но то ще е или с по-ниско качество или по-скъпо и потребителят ще трябва да плати за това. Също така е възможно да се отглеждат ананаси в гореща къща, но на каква цена? Същото е и с финансовите пазари. Без достъп до капиталовите ресурси на света можете да създадете нещо, но никога няма да бъдете световен играч.

В Morgan Stanley структурата е плоска. Те ви наемат да печелите пари, но вие решавате какви сделки да направите и те ви помагат от Лондон или Ню Йорк, ако имате нужда от помощ. В Русия хората не вярват в институции, а в хора, които могат да нареждат  и да контролират. Това не са корпорации, а феодални княжества, които убиват инициативата. Ето защо Morgan Stanley беше сериозен доставчик на таланти за руските корпорации, а не обратното.

В миналото сте критикували правителството за липсата на проекти, които са национални по обхват. Сега те са налице и гигантски суми ще бъдат изсипани в тях. Смятате ли, че това ще позволи да се постигнат темповете на растеж от 3%, за които говори Владимир Путин?

По принцип, националните проекти не са лоши и не е съвсем лоша идеята да се харчат много пари за тях. Но аз 

не вярвам, че правителството може да бъде добър собственик

 и да харчи ефективно. Някои държавни компании дори биха могли да бъдат по-ефективни от частните компании. Правителството може да подкрепи някои дружества, но основната му задача е да създаде бизнес среда, която дава възможност на хората да искат да инвестират и да създават стойност. Винаги когато говорим за правителствени пари, се създава илюзията, че властта знае какво иска и как да харчи парите. И все пак, при липсата на ясни стандарти и конкурентоспособна икономика, ефективността на изразходването на държавните пари е невъзможна.

В Русия не виждам причини да се ускори темпът на икономически растеж. Нивото на икономическа активност на населението е много ниско. Ако не предприемем решителни мерки, за да променим това, ще продължим да живеем така, както правим сега.