Посещението на държавния секретар на САЩ Джон Кери в Сочи и преговорите му с президента на Русия Владимир Путин и руския външен министър Сергей Лавров станаха събитие сами по себе си - независимо от резултата. Защото ръководствата на федерацията и на САЩ не бяха общували на подобно равнище, и то в Русия, поне от година и половина, пише Александър Желенин от Росбалт.

Очевидно е, че Западът напоследък отправя към Русия съвсем ясни сигнали, целейки да демонстрира ако не миролюбие, то поне готовност за компромиси.

Което логично поражда въпроса за мотивите на този обрат - в САЩ наближава изборна надпревара и на път да се оттегли, президентът Барак Обама може би иска да блесне като миротворец? 

А щом Кери и Путин са разговаряли и за Сирия, и за Ирак, и за Иран, закономерно ще предположим, че САЩ биха били готови при известни условия да "разменят" Украйна срещу сътрудничество с Русия в решаването на ред близкоизточни проблеми.

При все това експертите, потърсени от Росбалт, дават различни оценки за задачите на Кери в това пътуване.

Фьодор Лукянов, главният редактор на сп. "Русия в глобалната политика", смята за нещо немислимо Украйна да бъде "разменена" срещу Сирия на руско-американски преговори, макар че САЩ със сигурност си дават сметка за възможностите на Русия в Близкия изток.

"Просто е невъзможно да се размени Сирия за Украйна, просто ей така. Международните отношения не работят по този начин, камо ли пък на толкова високо равнище", каза аналитикът.

"САЩ разбират, че Русия може да подпомогне или обратното - да пречи за решаването на някои твърде важни за американците въпроси на Близкия изток, това е очевидно. Те го разбират и ще положат усилия Русия поне да не пречи и да не влошава ситуацията. Не виждам обаче никакво сближаване по украинския въпрос. В смисъл, че такова не може да има. Позициите са диаметрални" - посочи експертът.

Директорът на Московския център "Карнеги" Дмитрий Тренин заяви пред Росбалт, че "Кери дойде в Сочи главно, за да помогне на президента Обама в създаването на политическо наследство, с което той да се гордее". Става дума най-вече да се оправят отношенията с Иран, уточни политологът и изтъкна, че тук "сътрудничество с Русия е много желателно". 

Освен това, смята Тренин, Кери си е поставил задачата да изгради контакти с Русия с оглед уреждане в Сирия. По думите му "много е силен стремежът към договаряне за Сирия, защото мнозина в Америка критикуват Обама, че е изпуснал тази страна".

Колкото до възможността в Сочи да е обсъждана "размяна" на Украйна срещу Близкия изток и Иран, Тренин допуска, че преговарящите са разглеждали "елементи от тази алтернатива".

"Визитата на държавния секретар на САЩ в Сочи е осезаем жест на Вашингтон, защото от година - година и половина насам отношенията между Русия и САЩ се бяха свели почти до техническо равнище", каза Фьодор Лукянов. 

Той обаче не е склонен да надценява резултата от посещението. Според него идването на първия дипломат на САЩ в Русия "не е знак за особено миролюбие, нито за качествена промяна в подхода на САЩ - то означава признание, че ситуацията е важна и заслужава усилия".

За Съединените щати позицията във връзка с Украйна не опира до самата Украйна. Проблемът засяга мястото на Русия в света и това доколко е готова Москва да съгласува действията си с Вашингтон, смята главният редактор на сп. "Русия в глобалната политика".

"Въпросът си остава", убеден е той.

Същевременно "САЩ не желаят неконтролируемо да ескалира" конфликтът в Украйна, посочи Лукянов. Това, а не миролюбието на американците, обяснява според него думите на Кери по повод обещанието на украинския президент Петро Порошенко да си върне летището в Донецк. 

Ще припомним коментара на Кери за неговото намерение: "Бихме му предложили първо да помисли, преди да предприеме подобни действия, защото те биха застрашили сериозно споразуменията от Минск."

"Самоволия от страна на украинските власти съвсем няма да зарадват американците", каза Лукянов. Според него, "ако първо имат възможност да напомнят на украинците кой е главният шеф, че да им е обеца на ухото, и второ да покажат някаква добра воля пред Русия - защо да не го направят тогава".

Както смята политологът Андрей Пионтковски, "американските ръководители едва ли вярват наистина, че Русия някак ще им помогне в решаването на конфликтите в Сирия или в Ирак – целият натрупан опит по въпроса им подсказва, че Москва ще се помъчи да стори обратното". С посещението на Кери Западът отговаря на предложението за "ново мирно съвместно съществуване", дошло от Москва, каза той.

Експертът поясни, че това предложение е било отправено през април на английски език в статия на Фьодор Лукянов, поместена във в. "Москоу таймс". Ключов момент в нея според Пионтковски е признанието, че "напрежението между Запада и Москва е създадено от Кремъл, поддържането му вече става опасно и извънредно скъпоструващо за Русия, затова трябва да преминем към мирно съвместно съществуване".

Наблюдателят отбелязва, че в материала са очертани и параметрите на това съвместно съществуване: запазва се статуквото по въпроса за Крим, Русия контролира самопровъзгласените Донецка и Луганска република, но се отказва да продължи експанзията в Украйна, а САЩ и Западът като цяло постепенно вдигат санкциите срещу федерацията.

"Измина месец и виждаме, че в общи линии Западът е приел доброжелателно това предложение", каза политологът. Пионтковски вижда потвърждение за това и в натиска, упражнен от германския канцлер Ангела Меркел върху Украйна, за да приемат тамошните власти московското тълкуване на минските споразумения – "а именно, икономическата подкрепа на Киев за Донбас, изплащането на пенсиите там от страна на Украйна и т. н.".

Експертът смята, че Москва всъщност предлага "да се оставят нещата, както са днес, а за Крим изобщо дума да не става". Русия в момента се фокусира според него върху някои от първоначалните си цели - да подкопае украинската държава, да не допусне тя да премине към европейския модел на икономическа и политическа конкуренция с политически и икономически методи, "опирайки се на Нова Русия, която да е под неин контрол". 

Видяхме един голям "Мюнхен", твърди Пионтковски и припомня, че Западът бе предложил този модел още през април 2014 г. в Женева, но той не бе подкрепен тогава от Москва, "потънала в кримската еуфория".