Марко Сидий

Open Democracy

Кризата в Украйна не може да бъде разрешена чрез политически манипулации на местни исторически спомени. Използвайки възпламеняващи лозунги като "Путин е Хитлер " и " украинците са фашисти ", както руските така и западните лидери изкривяват реалностите в Украйна през 21-и век.

Често се твърди, че желанието за преодоляване на исторически конфликти е една от основните причини за създаването на наднационалните институции в Западна Европа след Втората световна война. Други фактори също може да са изиграли роля в желанието за бързо икономическо възстановяване и предотвратяване на съветски военен преврат. Не може да се отрече, че процесът на евроинтеграция е допринесъл за установяването на един дълъг период на мир и стабилност в Западна Европа, за преодоляване на конфликта между Германия и Франция, който е бил опустошителен за тази част на света в продължение на десетилетия. Десетилетието след приемането на страните от Централна и Източна Европа в съюза също е белязано от ефекта на мирно развитие и стабилизация на тези региони. Въпреки това, преодоляването на историческите конфликти се оказа по-трудно за страните от Източна Европа. Красноречива илюстрация на това е разразилата се украинска криза.

(Зло)употреба с историческия прочит на Втората световна война

В последните няколко месеца, различни анализатори преразгледаха историята на Украйна и Крим, за да обяснят многобройните аспекти на настоящата криза. Въпреки това в медийни дебати на руски, украински и западни медии, историята е многократно изкривявана, злоупотребявайки с нея с чисто политически цели. Втората световна война, със сигурност най -кървавият и най-нееднозначен конфликт в съвременната история на Източна Европа, е основният предмет на тези изкривявания. Твърдения като " украинците са фашисти " или че " Путин е като Хитлер " са често срещани през последните месеци, които за жалост не се използват само от екстремисти, поддържащи някоя от конфликтните страни в Украйна. Водещи европейски , руски и американски лидери допринасят за развитието на дискурси, системно манипулиращи историята.

В обръщение към членовете на Държавната Дума и Съвета на федерацията на 18 март 2014 г., руският президент Владимир Путин нарече новата власт в Украйна след падането на Янукович " идеологическите наследници на Бандера , съучастник на Хитлер по време на Втората световна война". Подобни на това изказване се появиха в много и различни медии от страна на високопоставени руски политици, обявявайки протестиращите на Майдана за "фашисти". От друга страна, настоящият германски финансов министър Волфганг Шойбле и бившият държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън обявиха, че политиката на Путин в Крим е същата като тази, провеждана от Хитлер към етническите германци, живеещи в Чехословакия през 1930. Изпълняващият длъжността президент на Украйна Александър Турчинов публично обяви Путин за "копие на фашистите от миналия век", а протестиращите на Майдана оприличи като “анти-гей пропагандата на Русия”, с тази, водена от нацистите по отношение на хомосексуалните през 30-те и 40-те години на миналия век.

Използването на такива сравнения и съпоставки, на асоциации между съвременната политика с минали събития и исторически символи, които имат дълбок негативен белег в общественото съзнание, особено на национална ниво, имат една единствена цел - днешните световни лидери да намерят оправдание за своите политики. В пост-съветската идентичност образът на фашизма е изграден като “върховно зло”, а "Великата отечествена война" е противопоставянето на съветите срещу хитлерова Германия – събитие, чествано като основополагащо в съвременната руска държава. Въпреки това в днешна Русия понятието фашист все повече се използва за очерняне на всеки изпречил се на пътя на руските интереси, без значение на политическите пристрастия. Чрез изграждането на тази рамка става прекалено лесно за руските политици, да представят всеки протестиращ като "фашист", което става още по-лесно заради съществуването и на крайните националисти в размирната страна, унищожаващи паметниците от съветското минало, свързани с победи на съветите във Втората световна война.

Описание на "фашизма" на Запад

Докато критикуват руските лидери за злоупотребите с понятието "фашизъм", мнозина западни политици прибягват също до подобна риторика. В САЩ и ЕС,фашизмът и Хитлер са определени като най-зловещи прояви на злото в световен мащаб. Чрез сравнения между политическите си съперници и нацистите, западните лидери понякога си мислят, че могат да бъдат убедителни, за постигане на целите си. В близкото минало , такива аналогии бяха формулирани преди военните интервенции срещу режимите на Слободан Милошевич и Саддам Хюсеин. Може и да са доказали, че така мобилизират обществена подкрепа за действията си, но до голяма степен подобна стилистика опростява и деформира реалността.

По същата причина сравненията, че Путин и Турчинов са подбия на Хитлер не допринасян за овладяване на кризата. Украйна от 2014, не е Чехословакия от 1938, нито Галиция от 1941, а Путинова Русия не е Хитлерова Германия. Изказванията от сорта, че " украинците са фашисти " са неверни и обиждат паметта на милиони украинци , които са се борили срещу фашизма и са загинали под нацистката окупация. Освен това, такива злоупотреби с историята водят и до още по-сериозна ескалация на кризата.

Излизането от конфликта изисква нещо друго – просто отказ от политическата употреба на събития и факти от историческото минало. Съвсем ясно е, че малцина от руските и украинските лидери осъзнават това, както и мнозина от западните лидери, присъединели се към какафонията от исторически манипулации. Европейските лидери трябва да си припомнят, че европейската интеграция означава и да преодоляват историческите си претенции. Време е всички страни да спрат да манипулират миналото и да седнат на масата за преговори, за да обсъдят настоящето, за да изградят една наистина обединена Европа.