Едва две седмици след като президентът на Русия Владимир Путин анексира Крим от едната страна на Черно море, той спечели друга награда на отсрещния му бряг. Тогава българският парламент отвори път за приемането на закон за построяването на огромен газопровод от Русия, пише вестник New York Times.
Известният като „Южен поток” газопровод беше най-важният европейски проект на Путин като инструмент на икономическо и геополитическо влияние, който беше от изключително значение за постигането на две цели – запазването на зависимостта на Европа от руския газ и засилването на руското влияние в уязвимите страни - бивши съветски сателити в рамките на един по-мащабен стремеж за подронване на европейското единство, пише вестникът.
Законът, който беше приет на 4 април, беше пълна загадка. Той обаче заобиколи редица европейски правила, с които Путин не искаше да се съобрази и които важаха за газопровода, който трябваше да доставя газ на цяла Южна Европа.
Това беше закон мечта за Путин, и с право. Привидно законът беше написан от българското министерство на енергетиката, но документи разкриха тайната намеса на Кремъл: не само голяма част от текста е била продиктувана от дъщерната фирма на държавния енергиен гигант „Газпром”, ами и руският министър на енергетиката е участвал пряко в процеса.
Години наред със сила и ласкателства Путин убеждаваше България, една от най-слабите държави в ЕС, да участва в „Южен поток”. Изглежда, щеше да успее, ако не беше една погрешна сметка – той подцени реакцията на Запада срещу намесата му в Украйна. Изправен пред наказателните санкции, застоя на руската икономика, тласната към пропастта от поевтиняването на петрола и силните колебания в курса на рублата, през декември Путин спря „Южен поток”.