Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org

Докато Европа е подложена на серия от терористични атаки без обозрим край, едно събитие в Съединените щати минава почти незабелязано, а всъщност може да даде отговор на въпроса, който западните правителства задават рядко – как мюсюлманската диаспора на Запад се радикализира до степен да започне да убива своите съграждани? Това събитие със слаб отзвук е разсекретяването на 28 страници от официалния доклад на САЩ за атентатите от 11.09.2001 г. Запознатите с доклада винаги са считали за скандализиращ и непонятен факта, че от общо 1000 страници на доклада, именно онези 28 страници, които разглеждат участието на Саудитска Арабия в атентата, оставаха засекретени през всичките години на президенството на Буш и Обама, чак досега. Това доведе до създаването на безпогрешното впечатление, че и двамата президенти се опитват да предпазят Риад от публичен контрол върху фактите, свързани със събитията от септември 2001 г., въпреки многобройните искания за разсекретяване от страна на обществеността и Конгреса. Защо тези страници са най-накрая разсекретени, само няколко месеца преди края на президентството на Обама, е отделен въпрос, който тепърва ще получи своя отговор.

Най-важното в случая е какво се казва в тези 28 страници за саудитската роля в подпомагането и съдействието на най-големия терористичен акт срещу Запада. И въпреки, че кралският саудитски род и Вашингтон се кълнат в обратното, отхвърляйки явните факти, доказателствата за пряко саудитско участие, представени в тези страници, са повече от съкрушителни. Те показват безпогрешно, че саудитски дипломати и служители на саудитското разузнаване, включително посланикът в САЩ, принц Бандар (1983-2005) и съпругата му, пряко са подпомагали 15те саудитски терористи-съучастници и са възпрепятствали разследванията на САЩ в борбата с тероризма, какъвто е случаят с данните за документирани плащания от принц Бандар на двама от саудитските джихадисти (ал-Хазми и Халид Ал-Михдар). Тези страници също съдържат редица необяснени и необясними съвпадения, като например факта, че прословутият терорист Абу Зубайда по време на ареста му в Пакистан е имал телефонния номер на един от сътрудниците на Бандар или че един от братята на Осама бин Ладен и добре известен симпатизант на терористите, Абдула, действително е работил за посолството на Саудитска Арабия във Вашингтон по време на атентатите от 2001 г.

Нищо от казаното по-горе не представлява изненада или шок за тези, които следят саудитските усилия за износ на своята радикална уахабитска версия на исляма на Запад, започнали още през 60те г. на 20ти век и нараснали главоломно през 70те години на 20ти век, особено след стократния растеж на саудитските печалби в резултат на петролното ембарго от 1973 г. Както е отбелязано в една тогавашна официална саудитска публикация: „Едва, когато приходите от петрола започнаха да генерират реално богатство, кралството можеше да изпълни амбицията си да разнесе словото на исляма до всяко кътче на света.“ Още от средата на 70те г. на м.в., саудитците харчат средно по 4 милиарда щатски долара годишно само в немюсюлмански страни. Саудитска Арабия признава, че за периода между 1975 г. и 1987 г. този разход е 48 милиарда долара – цифра, която през 2002 г. вече е достигнала 70 млрд. долара. За сравнение, според оценка на ЦРУ, по време на пика на своята власт през 1975 г. Съветският съюз харчи по $ 1 млрд годишно за своята пропаганда в чужбина. В резултат на саудитското финансиране и според данни на самите саудитци, само в немюсюлманските страни са построени над 1500 уахабитски джамии, 210 ислямски центрове, 202 ислямски колежа и 2000 училища. Към 2002 г. вече няма западен град от значителен мащаб без уахабитска джамия и / или друго пропагандно средище. Същината на уахабитските учения се свежда до следното: християните и евреите са неверници, с които трябва да се води война, демокрацията и западната култура са напълно несъвместими с исляма и трябва да бъдат отхвърляни, мирното съжителство между исляма и не-исляма е невъзможно в дългосрочен план, така че едното или другото трябва да изчезне, мюсюлманите на Запад не трябва да се интегрират, а да формират паралелни общества, регулирани от шериата. По принцип, ценностите, разпространявани чрез уахабизма, са идентични с тези, които се застъпват понастоящем от т.нар. „Ислямска държава“, с изключение на робството, което през 1962 е обявено за незаконно в Саудитска Арабия.

Ала проповядването на уахабизма не е единствената грижа на саудитците. Още в началото на тези си усилия, те създават редица „благотворителни“ фондации, които пряко или косвено финансират и спонсорират терористични дейности. Тези фондации наброяват 245, а най-важните сред тях са Световната мюсюлманска лига (СМЛ), Световната асамблея на мюсюлманската младеж (САММ), Фондация Ал-Харамайн и Международната ислямска организация за взаимопомощ (МИОВ). Въпреки, че саудитското правителство твърди, че тези организации, повечето от които са замесени в терористична дейност, са частни и неправителствени, съществуват убедителни доказателства от саудитски източници, че те са в действителност финансирани и управлявани от правителството, често като част от саудитските посолства.

Уахабизмът на Балканите

Докато офанзивата на уахабитите на Запад датира от 60те години на 20ти век, появата му на Балканите съвпада с падането на комунизма и началото на войните в бивша Югославия, и по-специално, от войната в Босна. Действително е невъзможно да се проумеят значителните терористични прояви от страна на терористични организации в Западните Балкани (както е видно от стотиците джихадисти от този регион, придошли в Сирия и Ирак), ако не се спомене предхождащата ги радикализация на мюсюлманските общности под саудитска егида. Саудитската намеса в Босна води началото си от солидното финансиране на „благотворителната“ суданска агенция, наречена „Помощ за Третия свят“ (TWRA), начело с Елфатих Хасанейн, за когото се знае, че е приятел на босненския президент Изетбегович и финансист на Ал Кайда. Според западни източници, между 1992 г. и 1995 г. TWRA са доставили оръжия и материали за Босна на стойност 2,5 милиарда щатски долара. Пряката саудитска намеса в Босна започва през 1993 г. с основаването на Саудитския върховен комисариат за взаимопомощ на Босна и Херцеговина, под ръководството на сегашния крал на Саудитска Арабия, принц Салман бин Абдул Азиз ал Сауд. Подобни саудитски организации-паравани бяха създадени и в Албания и Косово. Върховният Комисариат, по волята на принц Салман, се ангажира с разпространението на радикалната уахабитска вяра в Босна, с инвестиция от 600 милиона долара, от които 120 млн от частната сметка на Салман. Комисариатът е замесен в тесни връзки с Ал-Кайда по отношение, както на финансиране, така и на набиране на джихадисти. През 2001 г. силите на НАТО претърсиха офисите на Комисариата в Сараево и иззеха множество документи, доказващи тесните връзки между Комисариата и Ал Кайда. Един от тези документи беше т. нар. „златна верига“. Тя представлява списък на около двадесет саудитски милиардери, които финансират терористични дейности в световен мащаб. Уахабитското влияние и финансово участие в Босна и на други места в Западните Балкани продължава и до днес и е ключов фактор за непрекъснатата радикализация на част от мюсюлманското общество там.

Рязкото намаление на цените на петрола напоследък и съответно доходите на Саудитска Арабия породиха известни надежди на Запад, че саудитците сами ще престанат така масово да субсидират радикалният Ислям. Тези надежди по всяка вероятност ще останат неоправдани. Миналият февруари в кралството се състоя конференция на тема борба с тероризма спонсорирана от СМЛ. Заключението на конференцията беше че най-ефективното средство за борба с тероризма е шериатът!

* Заглавието на коментара е на редакцията