Всички видяхме новината от понеделник, че има сделка с Гърция, нали? Е, сделка всъщност няма. Има поредица от наказателни и унизителни условия от страна на кредиторите, които гръцкият парламент прие в сряда, коментира за POLITICO главният икономист и управляващ директор на Manulife Мегън Грийн.

Гърция ще договори нова сделка за спасителен заем, едва след като бъдат изпълнени исканията на кредиторите. Тази сделка вероятно ще бъде провал както по политически, така и по икономически причини. Така че макар непосредственият риск от Grexit да е по-малък след срещата на европейските лидери в Брюксел през уикенда, той е съществено по-висок в дългосрочен план.

В преговорите, продължили цяла нощ, липсва каквото и да е реално съгласие и от двете страни на масата.

Кредиторите от години говорят за необходимостта Гърция да поеме „собствеността на програмата“, за да може тя да успее. Това никога не е важало повече от сега.

Всяка договорена сделка за Гърция ще включва толкова мащабна фискална корекция, че страната вероятно ще изпадне в рецесия поне за следващите две години. Ще бъде изключително трудно за гръцкия народ да приеме такава корекция след пет години на икономическа депресия. Лекарството ще бъде особено горчиво за гърците, имайки предвид, че мнозинството отхвърли подобни строги мерки на референдума само преди седмица.

Волфганг Мюнхау, колумнист в The Financial Times, обобщава много добре ситуацията, питайки: „Наистина ли мислите, че една програма за икономически реформи, за която правителството няма политически мандат и която очевидно бе отхвърлена на референдума, наложена чрез чисто политическо изнудване, евентуално може да сработи?“.

Истинско съгласие по сделка няма и от германска страна. Финансовият министър Волфганг Шойбле отиде на срещата на министрите от еврозоната през уикенда с предложение за тайм-аут на Гърция. Това предложение беше включено в заключенията на еврогрупата, макар и в скоби, защото не всяка страна може да подкрепи подобен подход. По-късно от думите на италианския финансов министър Пиер Карло Падоан стана ясно, че девет други страни от еврозоната са застанали в подкрепа на германското положение.

Дори използваният език, тайм-аут, е унизителен, сякаш Гърция е четиригодишно дете, което ще бъде наказано за няколко години, ако не се държи както трябва. На срещите на лидерите в неделя германският канцлер Ангела Меркел и гръцкият министър-председател Алексис Ципрас заключиха, че излизане на Гърция от еврозоната е реалистична опция. Това не вдъхна увереност, че германският канцлер е ангажиран с поддържането на еврозоната цяла.

Друго съображение е имплозията на гръцката политическа сцена през последните няколко години. Дясноцентристката партия Нова демокрация и социалистическата партия Пасок бяха победени на изборите през януари, наказани от избирателите заради сключването на първите два спасителни заема. Гръцкият народ даде на СИРИЗА мандат да премахне строгите икономии и да се застъпи за гръцкото достойнство.

През последните няколко дни министър-председателят Ципрас трябваше да наруши всяко свое обещание към избирателите. Сегашното правителство ще се бори да оцелее през тази седмица. Беше сигурно и предварително, че няма да може да прокара в парламента исканията на кредиторите без подкрепата на опозиционните партии. Така и стана. Коалицията на националното единство, водена от Ципрас, вероятно ще обяви нови избори през есента до края на седмицата. Политическата нестабилност ще застане на пътя на прилагането на изключително непопулярни и трудни мерки.

Дори ако има реално съгласие по сделката от страна и на Гърция, и на кредиторите ѝ, а гръцкото правителство прие исканите реформи, ще бъде много трудно да се види как правителство, дошло на власт с обещания за прекратяване на строгите мерки, ще свърши по-добра работа при прилагането им от предишните правителства, които бяха по-податливи на това.

Отвъд този общ скептицизъм има още две основни опасения.

Първо, за да постигне първичния си целеви излишък, Гърция трябва да увеличи данъчните си приходи. Вярно е, че през 2010 г. много гърци избегнаха данъците, затова имаше надежда, че събирането им ще бъде подобрено сравнително лесно, улавяйки повече граждани в мрежата. След като загуби една четвърт от икономиката си през последните пет години обаче, страната вече е поела по кривата на Лафер (зависимостта между увеличаването на данъчната тежест и сумата на данъчните постъпления) и повишаването на данъците ще бъде контрапродуктивно за събираемостта.

Въпросът вече не е, че гърците няма да платят данъците си, а че те не могат да ги платят. Данъчните приходи се отчитат своевременно в Гърция, затова ще знаем сравнително бързо дали рационализирането на системата на ДДС и разширяването на данъчната база има някакъв положителен ефект върху гръцките данъчни приходи.

Второ, част от средствата по третия спасителен заем трябва да дойдат от фонд за 50 млрд. евро, финансиран от продажбата на гръцки активи. Европейският механизъм за стабилност (ЕМС), спасителният фонд на еврозоната, ще рекапитализира банките, ако липсва навременно финансиране, а вероятно точно така и ще се случи. И все пак има възможност приватизационният фонд да не събере сумата, която трябва да бъде върната на ЕМС и на теория гръцкото правителство ще трябва да направи това.

Приватизацията беше особено трънлив въпрос за гръцкото правителство. През последните няколко години сегашният приватизационен фонд смени толкова управители, колкото и сделки реално направи. Дори ако Гърция успее да приватизира всички активи, включени във фонда, приходите сигурно ще са под поставените цели предвид вероятността от незабавни продажби.

Гръцкото правителство бе лошо изиграно в Брюксел през уикенда. Дори ако Гърция избегне политически колапс през седмицата и подпише трети спасителен заем с кредиторите, малко вероятно е да се постигне нещо различно от това, което се случи с предишните две програми – провал. Тонът и съдържанието на преговорите през уикенда предполагат, че поредните безсънни срещи в Брюксел са само въпрос на месеци, но тогава доверието и от двете страни вероятно ще бъде още по-малко отколкото е в момента.

БТА