Въпросът за репарациите за Втората световна война, които Гърция иска от Германия, е уреден не просто законово, но и от икономическа, политическа и морална гледна точка. Това казва проф. Франк Шоркопф, професор по международно право от Университета в Гьотинген, пред списание "Шпигел".

"Позоваването на формалности и закони вече не укротява дебата с Гърция. В момента има голямо морализиране на междуправителствените отношения на Германия и Гърция. В такава ситуация не може да се постигне кой знае какъв напредък, използвайки само законови аргументи", обяснява експертът.

Той припомня, че последно Гърция можеше да обяви евентуални претенции за репарации в края на преговорите през 1990 г. Атина не го направи и според него това мълчание може да се приеме като липса на претенции, като отказ от репарации.

"По-важно е, че има очевидна причина за мълчанието, а именно, че през последните десетилетия Германия направи огромни плащания към Гърция – не като репарации, като част от европейската интеграция на страната. Става въпрос за десетки милиарди – сума, която лесно би достигнала нивата на евентуални репарации от Втората световна война", отбелязва Шоркопф.

"През 1981 г., когато Гърция беше приета в Европейския съюз, тя беше тромав кандидат. Когато през 2001 г. Гърция влезе в еврозоната, никой не погледна внимателно, че някои данни бяха фалшифицирани."

На въпрос на "Шпигел" дали това може да се приеме като сделка – отказ от репарации в замяна на приемане в единния валутен съюз, Шоркопф казва, че е възможно, но не така директно.

Той обяснява, че всички суми, преведени от Германия на Гърция през годините, може да се приемат за един вид поемане на отговорността за Втората световна война от страна на Берлин. "Германското икономическо чудо също беше възможно благодарение на факта, че въпросът с репарациите беше решен с Лондонското споразумение за дълга, така че да просперират германците", казва Шоркопф пред "Шпигел".

Като част от европейската интеграция други държави също извлякоха полза, особено Гърция. "Това е умна и модерна форма за справяне с проблема с репарациите. С това според мен исканията за репарации от страна на Гърция трябва да бъдат отхвърлени не само по законови причини, на тях трябва да се гледа като на изпълнени от икономическа, политическа и морална гледна точка", казва Шоркопф.

Колкото до заплахите властите в Атина да конфискуват германско имущество, като например Гьоте-институт, експертът обяснява, че според международното право Германия може да отнесе случая до Международния съд.

На въпрос дали Гърция не може да съди Германия за репарациите, Шоркопф отговаря, че това би било възможно само ако Берлин се съгласи да участва в такъв процес. Освен това Атина не би имала особено голям интерес, тъй като такива дела отнемат много години. Дори и някой ден Гърция да спечели спора за репарациите, има нещо, за което тя трябва да внимава. Гърция дължи на Германия около 60 милиарда евро. "Преди Германия да плати и едно евро репарации, правителството в Берлин може да си поиска тези милиарди", обяснява Шоркопф.