Руската православна църква може да обяви Вселенския патриарх за нелигитимен. Политическите и военните битки за Украйна се пренесоха и в православната църква. Москва може да получи подкрепа и от БПЦ, коментира Константин Егерт в материал, публикуван в Дойче веле.

"Прекъсване на дипломатическите отношения" – Волоколамският митрополит Иларион, първият дипломат на Руската православна църква (РПЦ), много точно определи решението на Светия Синод в Москва. Синодът постанови, че временно спира да споменава името на Вселенския патриарх Вартоломей по време на литургии и прекъсва всякакви контакти със структури, които се председателстват от Вселенската патриаршия.

Следващата стъпка ще бъде прекъсването на евхаристичното взаимодействие, тоест да се забрани на духовниците от двете църковни юрисдикции да участват в общи богослужения, а на вярващите – да се причестяват в храмовете под егидата на другата патриаршия. Тази стъпка е много по-сериозна от първата, защото ще доведе до нещо нечувано: РПЦ ще обяви за нелигитимен най-древния православен патриарх. Сигурен съм, че тя ще бъде предприета съвсем скоро, защото патриарх Вартоломей няма да се откаже от плановете си за автокефална Украинска православна църква.

В резиденцията на Вартоломей в истанбулския квартал "Фенер" смятат следното: когато през 17-и век е дал на московския митрополит правото да назначава епископи в Киев, Константинополският патриарх изобщо не се е отказал от своята юрисдикция в Украйна. В Москва обаче твърдят точно обратното: че Украйна е била предадена завинаги под юрисдикцията на РПЦ. Дискусията дали Вартоломей има право да изпраща свои екзарси в Киев във връзка с бъдещата независимост на УПЦ ще се точи години, ако не и десетилетия. Но нека да си припомним, че църковните конфликти понякога траят цели столетия.

Повечето автокефални православни църкви най-вероятно няма да оспорят решението на Вселенския патриарх. РПЦ ще се окаже в изолация - или в полуизолация, в случай, че по стар обичай получи подкрепа от Грузинската, Сръбската и Българската православна църква.

След това ще възникне и конфликт около църковните имоти в Украйна. Нека не забравяме, че в Украйна има достатъчно радикално настроени хора, а и провокатори на руските тайни служби. Особено пък като имаме предвид, че догодина там предстоят президентски и парламентарни избори. Опасявам се, че може да се стигне дори до масови безредици на квазирелигиозна основа. И Кремъл ще разполага с прекрасен повод да подклажда дестабилизирането на страната, с която Русия вече от пет години води война.

"Война" – това, впрочем, е най-важната дума в тази междуцърковна криза. Бившият митрополит на РПЦ, а сега духовен глава на самообявилата се Киевска патриаршия Филарет Денисенко още в средата на 1990-те години изпрати до Вселенския патриарх молба за църковна автономия. Тази и последвалите молби дълго време оставаха без отговор, а Вселенският патриарх не делегираше никакви екзарси в Киев. Моето лично мнение е следното: дори да не съществуваше Вселенски патриарх, въпросът за учредяването на автокефална УПЦ тъй или иначе щеше да възникне тъкмо сега.

Защото официалните говорители на РПЦ вече от четири години говорят за „руския свят", за „украинци и руснаци като един народ" и за „гражданската война на украинска земя", а това нямаше как да не предизвика ответна реакция, изразяваща се в желанието да се скъса с всичко московско и да се направи своя собствена, национална и патриотическа църква. Тъкмо тази църква, която под името „Киевска патриаршия" продължава да благославя батальоните, отправящи се към фронта, да организира болници за ранените и да събира колети за войниците. Именно логиката на войната ускори процеса на църковната независимост. Ако го кажем с езика на бизнеса: голямото украинско търсене в крайна сметка роди и предлагането откъм Истанбул.

Част от най-активните представители на православната общественост и духовниците в РПЦ напоследък взимат на въоръжение нов аргумент: възникването на украинска автокефалия ще предизвика разпространяването на ерес, или казано по-просто - на национализма в новата украинска църква. Но според мен, във военни условия това е просто неизбежно. Все пак доста странно е, че тези обвинения идват именно от страна на онези, които поощряваха молебените на позициите на така наречените „опълченци", призоваваха руснаците към освободителна борба и славословеха създаването на „Новорусия". Инстинктивният имперски шовинизъм, който е присъщ на голяма част от клира и вярващите в рамките на РПЦ, се сблъска с неизбежния в условията на война национализъм на бившите украински „братя".

РПЦ имаше един-единствен начин да запази влиянието си в съседната страна: тя трябваше своевременно, ясно и недвусмислено да осъди украинската политика на Кремъл или поне да се разграничи от нея. Но понеже това не се случи, автокефалията ще я бъде, а вероятно ще настъпи и разкол сред украинските православни. Още повече, че Кремъл няма да пожали сили и средства, за да го разпали. Та нали на война всички средства са позволени?

Свидетели сме на окончателното погребване на месианските претенции на руската църковна йерархия и на концепцията за някакъв „руски свят". А това може да постави началото на нещо ново в живота на Православната църква. Макар че е наивно да се очаква, че клирът или православната общественост ще си направят някакви трезви изводи. Отделянето на Украйна ще бъде приписано на безпринципния Порошенко, на гръцките интриганти от Вселенската патриаршия, които завиждат на могъществото на РПЦ – и, разбира се, на американците, без които, както се знае, в света никога нищо не се случва.

Тук, при това съвсем сериозно, трябва да добавим и НАТО. Защото преди ръкополагането си сегашният патриарх Вартоломей е отбил двугодишна срочна военна служба като офицер в турската армия. Около този факт в неговата биография вече се вдигна голяма пушилка във форумите на православната блогосфера.

Църквата (заедно с по-голямата част от руското общество) и занапред ще продължи да играе вече привичната ѝ роля на жертва на някакъв световен заговор. А това означава, че тя по-скоро ще се окаже неподготвена и за неизбежно надвисващите над Русия социални и политически бури. Така, както не беше готова и за кризата около Украйна, пише авторът.