При проучването на досието на Лех Валенса, създадено едно време от полските служби за сигурност, не става дума за историческата истина, а за нещо повече.

Ако ставаше дума само за нея, то поведението на по-сетнешния лидер на "Солидарност" от времето на младините му - след кървавото потушаване на масовите стачки през декември 1970 - би било красноречив пример за слабостта и силата на отделния индивид пред тоталитарната държава: един млад мъж първоначално се поддава на нейния натиск, после се опитва ловко да лавира, като навярно временно губи и част от моралния си ориентир, после обаче намира в себе си силата да се откъсне от оплелата го мрежа и да й се противопостави.

Само че в полския дебат за биографията на Валенса става дума преди всичко за настоящето. Атаката на полската десница срещу него е насочена срещу държавата, възникнала след промените от 1989. Целта е заедно с нейния създател да се дискредитира и цялата демокрация. И обратното: мнозина от защитниците на Валенса не са толкова загрижени за него самия, колкото за достиженията на полското демократично движение след основаването на "Солидарност" през лятото на 1980.

Райнхард Везер, ФАЦ (www.faz.net)

(Публикувано в Дойче веле)