Блестящ успех на Ердоган и на турската дипломация. Споразумението за буферна зона прокара стратегическите интереси на Турция за региона около Идлиб, но и показа от какво Анкара се страхува най-много, констатира Дойче веле.

Това е дипломатическа победа за турския президент Реджеп Тайип Ердоган. В Сочи той успя да убеди руския президент Владимир Путин за нуждата от демилитаризирана зона около провинция Идлиб, която ще бъде създадена на 15 октомври. Всички бойци на сирийската опозиция, намиращи се в региона на буферната зона, трябва да го напуснат заедно с тежките си оръжия до 10 октомври. Контролът в демилитаризираната зона, широка между15 и 20 километра, ще се осъществява от турската армия и руската военна полиция. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви, че постигнатото споразумение отменя необходимостта от военна офанзива срещу Идлиб - последния бастион на бунтовниците в Сирия.

За цивилното население на Идлиб е от изключителна важност този конфликт да бъде решен с мирни средства, каза за ДВ близкоизточният експерт от "Амнести интернешънъл" Иляс Салиба: "В Идлиб е заложен на карта животът на поне 2,5 милиона души - местни хора и бежанци. От предишни офанзиви, например тези в Алепо или Източна Гута, знаем каква опасност за цивилното население представляват безразборните бомбардировки с варелни и касетъчни бомби, както и нападенията с отровен газ", казва експертът.

Турция преследва собствени интереси

Стратегическите интереси на Турция отведоха Ердоган при руския президент Путин. Анкара, която в сирийския конфликт застана срещу Асад, подкрепя част от сирийската опозиция. Онова, което накара Турция да вложи всички свои дипломатически сили, за да убеди Путин, е страхът, че евентуална хуманитарна катастрофа в Идлиб ще предизвика масова миграция към Турция. Политикът от ръководството на управляващата турска Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Мустафа Йенероглу вече предупреди, че е възможно един милион души да се отправят към границата с Турция.

Има и друг мотив за турската дипломатическа офанзива, но той бе премълчан от човека на Ердоган: турското правителство се опитва на всяка цена да предотврати възникването на автономен кюрдски регион край границите на Турция. Анкара се опасява, че кюрдите от Сирия могат да подкрепят кюрдското малцинство в Турция. В началото на септември беше направен безуспешен опит за постигане на съгласие между Турция, Русия и Иран по този въпрос.

Германска намеса в Сирия би нарушила международното право

Споразумението за Идлиб навярно е предизвикало облекчение в Берлин. В края на миналата седмица, след среща с руския си колега Сергей Лавров, германският външен министър Хайко Мас изложи ясно германската позиция. Берлин обаче все още не е отговорил на най-съществения въпрос - дали Германия е готова да се включи в една военна операция в Сирия, в случай, че там бъдат използвани бойни отровни вещества? Германските социалдемократи са категорично против намеса на Германия, но министърката на отбраната Урсула фон дер Лайен от ХДС засега не изключва такава възможност. Миналата седмица за това официално настоя в срещи с представители на германското правителство и американският пратеник за Сирия Джеймс Джефри. Научният експертен съвет към Бундестага междувременно обяви, че евентуално германско участие във военна операция в Сирия би нарушило международното право, а и германската конституция. Постигнатата сделка между Ердоган и Путин за демилитаризирана зона обаче навярно ще отърве Германия от тази дилема.