Архиереите на сръбската православна църкви поискаха да се свика Всеправославен събор, който да реши съдбата на автокефалията на Украинската църква. По този начин те застанаха на страната на Руската православна църка, която досега беше единствената не признаваща решението на Вселенския патриарх да издаде томос за независимост на Киевската патрирашия от Москва.
СПЦ не признава каноничността на решението на Светия синод на Вселенскята патриаршшия и на УПЦ, съобщиха официално от пресслужата на СПЦ, цитирана от сръски медии.
На събора украинските православни църкви, които не признават върховенство на Московската патриаршия са били наречени "разколническите групи на Украйна", а решението на Вселенската патрирашия "канонично необосновано".
"В тази връзка арихиереския събор на Сръбската православна църква реши, че не признава решението на Вселенската патриаршия за незадължитено за изпълнение и да не уставовява канонично общение с киевските църкви", се казва в събощението.
"Съборът предлага на Вселенската патриаршия и на всички останали малки автокефални православни църкви колкото е възможно по-скоро да разгледат въпроса на Всепарвославен съвет, за да потвърдят и укрепят съборността и единството", се казва в решението на сръбските архиереи.
Още през май тази година сръбският патриарх Ириней остро критикува инициативата за създаване на единна поместна църква в Украйна.
Засега СПЦ е единствената църква, която открито застава на страната на Руската православна църква по този въпрос.
Превод: Faktor.bg
Още от Свят
Лъв XIV стана първият папа в историята, гласувал на избори в САЩ
От Ватикана уточниха, че понтификът е участвал в избори и по време на дългогодишното си пребиваване в Перу, където е служил като свещеник и епископ
Тръмп посрещна в Белия дом за Хелоуин деца в руски военни униформи и кокошник
Традиционното раздаване на сладкиши от президента и първата дама се провежда преди Хелоуин, който се отбелязва на 31 октомври.
ЕК прие решение за финансирането на Украйна с 45 млрд. евро
31,7 млрд. евро от тях са предвидени за отбранителния промишлен капацитет на страната, а останалите 13,3 млрд. евро - за макрофинансова помощ