Не мисля, че случаят „Скрипал“ е първопричината за обтягането на отношенията между Русия и Запада, Русия и Великобритания. Това е само още една крачка  в тази посока, но не причина или повод. Това коментира пред Радио Свобода анализаторът Станислав Белковски.

Причината е самоизолацията на Русия, която започна от пролетта на 2014 година. Ние си спомняма, че дори убийсвото на Александър Литвиненко не стана повод за такова изостряне на отношенията. Но аз лично имам свое виждане за тази ситуация. Много пъти съм казва, запознавайки се от близи много внимателно с заниманията на Александър Литвиненко, с когото не бях близък, но все пак добре познавах лично, че най-негативна роля изиграха тогава връзките му със спецслужбите на Великобритания и Испания. Определени хора, в това число лица, свързани с руския и грузински криминалитет, които по това време бяха следствени или арестувани в Испания, бяха много заинтересовани от това Александър Валтерович да не дава показания в испанския съд по техните дела, както и да не предава съответната конфиденциална информация и материали на испанските правоохранителни органи. Всъщност и затова се случи всичко това. Всъщност, ако вникнем по-дълбоко над какво конкретно е работил, а не да се фиксираме само върху абстрактните руски спецслужби, а за чии бизнес интереси е работил Андрей Луговой, станал по-късно депутат в Руската дума на ЛДПР, ще си обясним ситуацията много по-добре. Що се отнася до Сергей Скрипал, бивш сътрудник на Главното разузнавателно управление към Генералния щаб на въоръжените сили, то и тук аз не изключва известно съвпадение между частни и държавни интереси. Но когато всичко това се случва на фона на хибридната война, когато се възприема като акт на хибридна война, това естествено се превръща в катализатор за един много стремителен разрив в отношенията между Великобритания и Русия, аргументира тезата си анализаторът.

Според него отделни престъпни кланове или групи най-вероятно са съпричастни към похищението над Скрипал и дъщеря му Юлия. Това обаче не означава непременно, че Владимир Путин е дал указания да бъде ликвидиран Скрипал. Белковски обаче категорично отхвърля версията Великобритания да има нещо общо с това престъпление. 

Не вярвам изобщо в тази версия, тъй като Кремъл към този момент е твърде компрометиран в очите на британския елит и гражданско общество, че не са необходими чак такива варварски и зверски действия, каквито Русия може сама да си причини. Ако не беше отравянето на Скрипал, можеше да бъде някоя нова ескалация в Донецка или Луганска област на Украйна и пр. Десетки такива примери може да бъдат приведени в тази посока.

Белковски коментира и санкциите на САЩ по отношение на Русия и каква е перспективата да продължат и в бъдеще.

Философията на санкциите не се е променила, тъй като тя е разработена от високопоставения служител на Държавния департамент на САЩ Даниел Фрийд през март 2014 и за първи път влиза в изпълнение по времето на президента Барак Обама. Тук Тръмп е класически наследник на Обама, без значение отправената от него критика по повод различни решения на предшественика му. Тази философия е - да бъде вкаран клин между Путин и елита, а това показва, че за елита на Владимир Путин вече няма гаранции за техните интереси, както е било до пролетта на 2014 г., а напротив – списъкът със санкциите е като токсично вещество за елита. Странното в случая обаче е, че санкциите съвпадат с интереса на Владимир, който вижда в тях пряк път до значително репатриране на капитали в Русия и  целенасочено връщане на част от този елит на Путин да работи за  националните интереси.

Какви ще бъдат последиците от санкциите за Русия – това до голяма степен зависи от позицията на Кремъл. Властелинът Путин по-скоро се преструва, той демонстрира, че вярва в това, че санкциите не са в отговор на руските действия в Украйна и анексирането на Крим, нито са някакво наказание за Русия, а опит на Запада отново да постави страната му на колене. А дали ще има още санкции - наистина ще зависи от ситуацията в югоизточната част на Украйна и от разследването за  намесата на Русия в изборите в САЩ през 2016 г., както и от по-нататъшни опити за Русия да води хибрид войната в различни части на света, включително кибератаки, терористични атаки и различни форми на натиск върху определени режими, колебаещи се между Русия и НАТО, както е в Сърбия и Черна гора, посочва Белковски.

Според анализатора евентуална среща между Путин и Тръмп, за каквато се заговори, едва ли ще разреши проблема  със санкциите. 

Доналд Тръмп може да се срещне с Владимир Владимирович Путин, когато поиска, но въпросът е какво може да са очакваните резултати от тази среща. Досега знаем, че известният закон, подписан от Тръмп на 2 август 2017 г., предполага, че американският президент не може да премахне наложените санкции без съгласието на законодателя. Следователно решаването на този проблем не зависи от субективните желания на американския лидер.  От друга страна, Тръмп няма последователна стратегия, поне не я виждаме. Във властта той е класически шоумен, който днес не може да си спомни дори онова, което е обещал снощи. Ето защо не бих надценил значението на личните позиции на Тръмп по въпроси, чувствителни за американския елит като цяло, смята Станислав Белковски. 

Превод: Faktor.bg