По нареждане на Алексис Ципрас миналия декември бившият министър на финансите Янис Варуфакис е трябвало да състави План Б. Този план имал за цел създаването на паралелна банкова система, „която е свързана с еврото, но за една нощ би могла да се прехвърли към новата драхма”. Това стана известно след като Гърция прие исканията на кредиторите и се спаси от фалит, съобщи grreporter.info.

Публикуван бе изключително интересен диалог между инвеститори и представили на международните хедж фондове, който се е състоял на 16 юли в рамките на международен форум, който се занимава с анализи.

Координатор е барон Норман Ламонт, известен политик от британските консерватори и бивш министър на финансите в правителството на Джон Мейджър. Още в началото на дискусията Варуфакис е информиран ясно, че тя се записва. Въпреки това, той описва в детайли алтернативния си план, както и хакване на страницата на Главния секретариат по държавните приходи.  Вестник Катимерини публикува откъси от разкритията на Варуфакис. Ето какво казва министърът тогава:

„Трябва да призная, че нямахме нареждане да извадим Гърция от еврото. Това, за което имахме нареждане, беше да договорим споразумение с Eurogroup и Европейската централна банка за оставането на Гърция в еврозоната... Вярвам, че гръцкият народ ни упълномощи да продължим тези преговори до точката, в която, ако не успеехме да сключим устойчиво споразумение, трябваше да разгледаме и възможността за излизане от еврото”. В един момент бившият министър припомня: „Нямаме валута, която можем да обезценим спрямо еврото, имаме евро”.

Успоредно с това обяснява плана на Шойбле за Grexit и след това своя собствен: „Шойбле е решен да постигне Grexit, затова нищо не е свършило. Позволете ми обаче да съм много точен по тази тема. Премиерът, преди да стане премиер и да спечели изборите през януари, ми даде зелена светлина да съставя План Б. И събрах много способен екип, малък, защото трябваше да действа в крайна секретност. Започнахме да работим от края на декември. Нека да ви опиша политическите и институционалните пречки, които затрудниха завършването на плана и осъществяването му. Имахме План Б, но беше трудно да минем от петте души, които го съставиха, към хилядите, които трябваше да го осъществят. Затова трябваше да получа още едно пълномощно, което никога не получих. Но да ви дам пример. Вземете първите минути след затварянето на банките. Банкоматите не работят и трябва да има система за паралелни плащания, така че икономиката да продължи да функционира, а у населението да се създаде усещането, че държавата контролира положението и има план. Това, което планирахме беше следното: има страница на данъчната служба както във Великобритания, така и другаде, където гражданите влизат, използват кода си и прехвърлят чрез интернет-банкиране средства към данъчните си сметки, така че да платят ДДС, данъка върху доходите си и др. Планирахме да създадем тайни сметки, свързани с всеки личен данъчен номер, без да кажем на никого... С натискането на едно копче щяхме да можем да даваме пин код на всеки притежател на данъчен номер, тоест на всеки данъкоплатец.

Да вземем например случай, при който държавата дължи 1 милион евро на фармацевтична компания за закупуването на лекарства за сметка на националната система за здравеопазване. Бихме могли веднага да създадем дигитален превод по тази данъчна сметка на фирмата и да им дадем един пин код, така че те да могат да го използват като паралелен механизъм за плащане към всички други. Успоредно с това ще се извършват и данъчни плащания към държавата. Това би създало една паралелна банкова система и щеше да ни даде глътка въздух, докато банките бяха затворени заради агресивната политика на Европейската централна банка. Този план се разви много добре и много бързо бихме могли да го разширим, като използваме апликации за смарт-телефон. Можеше да се развие в успоредна система, свързана с еврото, но за една нощ можеше да се прехвърли към новата драхма”.

Малко по-късно Варуфакис разказва вълнуваща по думите му история за трудностите, с които се е сблъскал. „Главният секретар по държавните приходи в министерството ми се контролираше напълно и пряко от тройката. Не беше под мой контрол като министър, а се контролираше от Брюксел. Главният секретар се назначава по определена процедура и се контролира, както и целият механизъм.

Това е все едно държавните приходи в Обединеното кралство да се контролират от Брюксел. Сигурен съм, че само като го чувате, ви настръхва косата. Тъй като главният секретар по информационните системи беше под мой контрол като министър, назначих един приятел от детските ми години на този пост. Той беше преподавател в Университета Колумбия в САЩ. Назначих го, защото му имах доверие да развие тази система. Една седмица след като се настанихме в министерството, ми се обади и ми каза, че контролира хардуера, но не и софтуера. Софтуерът принадлежи на тройката, която контролира Главния секретариат по държавните приходи. Какво да правя?”

Варуфакис добавя: „Срещнахме се, само двамата, никой друг не знаеше, и той ми каза: „Слушай, ако поискам разрешението им да приложа този план, тройката ще научи веднага, че планираме паралелна система”. Но аз му казах, че това не ни е изгодно, защото не искаме да разкриваме плановете си на този етап. Така му дадох пълномощията и това не трябва да го казвате на никого, да си остане между нас...”.

Координаторът го прекъсва в този момент и казва: „Сигурно някои слушат в този момент, но няма да го кажат на приятелите си”. Варуфакис продължава, като се смее: „Знам, знам, че няма да го направят. Но дори и да го направят, ще го отрека, ще го опровергая. Решихме да хакнем софтуерната програма на министерството, така че да копираме кодовете на страницата на лаптопа в офиса на приятеля ми, така че той да планира и да приложи паралелната система за плащания”.