Алексис Ципрас се завръща начело на Гърция. Радикалната левица СИРИЗА печели предсрочните избори с малко над 35%, показват резултатите след преброяването на 98% от бюлетините.

Партията получава 145 места в 300-местния парламент. Десноцентристката "Нова демокрация" получава 28 на сто от гласовете или 75 места. Трета се нарежда крайнодясната "Златна зора" с 7% и получава 18 места.

Досегашният коалиционен партньор на СИРИЗА, дясната партия "Независими гърци" получава 10 места и вече обяви, че е готова да участва в новото правителство на Алексис Ципрас.

Почти 40% от хората отказаха да гласуват - това е исторически спад. Гърците гласуваха в трети национален вот за тази година, за да изберат предсрочно парламент на страната.

Изборите бяха на косъм, тъй като разликата в сондажите между двете водещи партии - доскоро управлявалата крайнолява СИРИЗА и консервативната “Нова демокрация”, бе минимална и нямаше ясен фаворит.

Като трета сила се очертаха крайнодесните от “Златна зора” с 6,8% от гласовете. Те бяха следвани от комунистите (6,5%), лявоцентристката ПАСОК с 6,2% и центристката “Потами” (4,8%). “Народно единство”, създадена от депутати - отцепници от СИРИЗА, събира 3,1%.

Мандат за силно правителство поиска Алексис Ципрас, след като гласува в училище в Атина. Той сподели, че вече е помъдрял от опита, който е натрупал, и иска да получи още един шанс от гласоподавателите да облекчи мерките за икономии от новата спасителна програма на ЕС, която бил принуден да приеме през юли. Лидерът на СИРИЗА подаде оставка през август, след като загуби парламентарното си мнозинство заради разцепление в собствената му партия.

Лидерът на опозиционната консервативна “Нова демокрация” Вангелис Меймаракис също гласува в Атина и заяви, че е време да се изхвърлят мизерията и лъжите и да се върнат истинските политици.

Право да гласуват имаха почти 10 милиона гърци. Те избираха 300 членове на еднокамарния парламент за срок от 4 г. Гласуването в Гърция е задължително. На практика обаче санкции срещу гражданите не се прилагат. Социолози съобщиха, че около 40 процента от гласоподавателите са отказали да гласуват заради умора и разочарование, писа в. “Сънди телеграф”. Ако това се потвърди, ще е най-ниският процент гласували за парламентарни избори в историята.

Законът в Гърция забранява гласуване извън страната.

Сегашните избори са много различни - за първи път от 60 г. 9 партии имат шансове да влязат

в парламента. Според прогнозите обаче никоя от тях няма да може да управлява самостоятелно. В изборите участваха 14 партии и 5 коалиции, в това число и Партията на гръцките пирати.

Победителят от изборите ще трябва да продължи политиката на строги икономии, за да изпълни условията по спасителния план за 86 милиарда евро, договорен през август с европейските кредитори. Много от европейските политици биха предпочели широка коалиция, съставена от двете най-големи партии. Но СИРИЗА категорично изключи съюз с “Нова демокрация”.

Гръцката избирателна система дава бонус от 50 депутатски места на партията победител. Презумпцията за това е да бъде съставено стабилно правителство и да бъдат избегнати дълги пазарлъци за министерските постове.

Бившият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис заяви, че няма да подкрепи доскорошния премиер Алексис Ципрас, а ще гласува за бунтовниците, които се отцепиха от СИРИЗА и създадоха нова партия - “Народно единство".

Варуфакис, който не се кандидатира за депутат, се обяви в подкрепа на всички партии, които са срещу “унизителния” спасителен пакет, подписан от кабинета на Ципрас с европейските кредитори. “Важно е да подкрепяме тези партии, с изключение на антисемитската “Златна зора”, които отхвърлят твърдението, че единственият път за Гърция е чрез третата спасителна програма”, заяви доскорошният приятел на Алексис Ципрас.

Сценарии след вота: широка коалиция, повторение или нов вот

Сондажите преди изборите показаха, че нито една от двете основни партии - крайнолявата СИРИЗА и консервативната “Нова демокрация”, няма да спечели 38% от гласовете, за да може да управлява самостоятелно в 300-местния гръцки парламент. Анализаторите дават няколко сценария за възможни коалиции след изборите:

Широка коалиция

СИРИЗА - “Нова демокрация”

Съвместно управление на СИРИЗА и “Нова демокрация” би гарантирало много силна подкрепа в парламента и би удовлетворило европейските кредитори на страната, търсещи гаранции от политическата класа, че ще реализира дадените обещания. Този вариант е много труден за реализиране. Една от причините е, че той би превърнал неофашистите от “Златна зора” в основната опозиционна партия.

Освен това двете основни партии биха спорили по ключови реформи като тази за трудовия пазар. Там “Нова демокрация” е за либерализиране, докато СИРИЗА е за връщане на колективните трудови договори. За имиграцията десницата е за засилен граничен контрол, а Алексис Ципрас - за доброволно преселване на имигрантите.

Коалиция голяма - малка партия

Една от двете големи партии може да направи коалиция със социалистите от ПАСОК или с центристката “Потами" в зависимост от изборните резултати. И “Нова демокрация”, и СИРИЗА подкрепят подобен сценарий в името на политическата стабилност. За контрол над парламента са нужни 38% от гласовете на изборите. Социалистите от ПАСОК са по-трудни за привличане, тъй като новият им лидер Фофи Генимата се опасява партията да не изгуби окончателно симпатиите на избирателите.

Повторение на ситуацията

Повторение на досегашната коалиция на СИРИЗА с “Независими гърци” изглежда теоретично възможно, но на практика националистите може дори да не прескочат прага от 3% за попадане в парламента.

Отново избори

Никой не желае подобен сценарий най-малкото защото избирателите се умориха от толкова гласуване.