След успешния референдум за Брекзит, ЕС е изправен пред борба за лидерските позиции в европейските институции, в която познатите лица се опитват да запазят постовете си, разказва "Ройтерс".

Мандатът на Мартин Шулц като председател на Европейския парламент (ЕП) изтича през януари догодина. Това може да отприщи борба за влияние не само в законодателния орган на ЕС, но и в другите европейски институции следващата година.

Такава битка ще увеличи напрежението между държавите членки, които се опитват да съгласуват обща политика в редица проблемни области: от решение на проблема с бавния растеж и мигрантската криза, до договарянето на условията по излизане на Великобритания от Съюза.

Задкулисната битка за влияние между политиците, чиито имена са неизвестни за повечето от 500-те милиона граждани на ЕС, ще нанесе допълнителен удар и по репутацията на евроинституциите, които се опитват да върнат доверието на гражданите на фона на растящия евроскептицизъм, който вероятно ще изиграе решаваща роля в изборите във Франция, Германия и Холандия догодина.

Преди две години групата на оциалдемократите, която излъчи Шулц, обеща, че ще позволи неговият наследник да бъде излъчен от десницата. Това обаче би означавало християнконсерваторите да овладеят трите най-важни инситтуции в ЕС: Европейската комисия (ЕК, оглавявана от Жан-Клод Юнкер), ЕП и Европейския съвет (председателстван от бившия полски премиер Доналд Туск).

Мандатът на Туск изтича в края на май 2017 г., но прогнозите са той да поиска да запази поста си. Миналата седмица Юнкер, до края на чието управление остават 3 години, призова десницата да не отхвърля Шулц, с когото били създали "широка коалиция", която работи добре в законодателните инициативи.

"Когато преминаваш през трудни моменти, стабилността е от съществено значение", заяви той пред телевизия France 24 в съвместно интервю с Шулц. Юнкер добави, че триото им с Туск работи добре и трябва да продължи има възможността да го прави.

Шулц, чиито почитатели твърдят, че е увеличил популярността на ЕП за двата си мандата през последните 5 години, отказва да коментира дали ще спази уговорката с десницата, въпреки че негови приближени не изключват тази възможност.

Елемент, който внася още несигурност, е дали Шулц ще играе активна роля в предстоящите през 2017 г. парламентарни избори в Германия срещу Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел.

Дипломатически източници обясняват, че ако все пак столът на Шулц се заеме от представител на десницата, това може да предизвика верижна реакция – най-вече срещу Туск, въпреки че вече е имало прецедент трите най-важни длъжности в ЕС да бъдат заемани от една политическа група.

Близки до Туск, който зае поста през 2014 г., разказват, че той все още не е обмислил ходовете си след изтичането на мандата си. Широко разпространено е схващането, че той ще остане начело на Европейския съвет 5 години. За целта е необходимо мнозинството от лидерите на страните членки да го подкрепят, което означава, че въпреки противоречивите изявления на лидера на управляващата партия в Полша Ярослав Качински, съпротивата на Варшава не е достатъчна, за да спре Шулц.

Според източниците на "Ройтерс" настроенията в Брюксел не са за радикални промени предвид тежките кризи, пред които е изправен ЕС. Оттеглянето на Шулц може да промени баланса и затова такъв развой на събитията трябва да бъде избегнат, казват дипломатите.